Новини
02-05-2019
С радост ви съобщаваме, че дни преди Великден отворихме врати и в Пловдив! Ще ни намерите на ул. Константин Иречек №15 (градинката на Джумаята) всеки ...
25-05-2018
   Уважаеми клиенти,     Гебр. Хайнеман България ООД (по-долу „Дружество“ или „ние“), ЕИК 131022298, със седалище и адрес на управление в гр ...
Обичаи и традиции
сподели
14 октомври – св. преподобна Параскева Епиватска (Петка Българска, Петковден)

На 14 октомври, православната християнска църква отбелязва деня на преподобна Параскева или Петка Българска. Имен ден празнуват Петка, Петко, Пенко, Петкана, Петкан, Пенка, Петрана, Петра, Петрина, Петрия, Петричка, Параскев, Параскева, Кева,Парашкева, Парашкев, Паруш.

Зимният Петковден е не само празник в чест на св. Петка като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. С Петковден започват семейно-родовите чествания, които в различните български земи се наричат “Светец”, “Светого”, “Служба”, “Оброк”, “Слава”, “Запис”, “Наместник” или “Черкуване”.

Народът отбелязва този ден и като начало на зимните празници – правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа – покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия – пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.

Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

Във всички български земи Петковден поставя началото на един двадесетдневен отрязък от време, изпълнен с множество забрани от магическо естество. През този период, който се смята за опасен и вредоносен, жените не бива да работят с вълна. Те не бива да кроят и шият дрехи за мъжете си, защото в противен случай стадата и овчарите ще бъдат нападнати от вълци. Ако мъж облече дреха, кроена или шита през тези дни, след неговата смърт душата му се превръща във вампир или върколак.

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят “своя” и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава “петък”. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм “Св. Три светители” в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...