На този ден православната църква почита четирийсетте войници от арменския град Севастия, които заради ревностната си вяра в Христовото учение били изгорени на клада през 320г .
В Източна и Южна България наричат празника Си светци, Свето четирси, Исветци, Светого. В западните български райони е познат като Младенци, а в старопланинските села го наричат Светиите Проклетиите. Вярва се, че на този ден слънцето „се обръща” към лятото, а Господ забива 40 или 140 нажежени шиша в земята и я затопля. Вярва се още, че тогава се събужда и излизат от зимните си леговища змии, гущери и буболечки. Ето защо в ранното утро на Си светци всяка стопанка ще премете къщата и двора си, ще запали събраната смет, а после цялото домочадие прескача огъня три пъти и се опушва с него. Това се прави, за да се предпазят от ухапване на змии през лятото. Извършват и обредно гонене на змии и гущери, като се вдига шум из двора с удряне на тенекии и на маши и с викове: „Бягайте, змии и гущери, като се вдига шум из двора с удряне на тенекии и на маши и с викове: „Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача!”. Пак за предпазване от влечугите на този ден не трябва да се споменава името им и да се провлича конец, защото той наподобява змия.
В Западна България, където наричат празника Младенци, майките изпичат 40 малки хлебчета с форма на кукла, наричани кукли, младенчета, младенци. Там почитат този ден за предпазване на децата от Баба Шарка, или сипаницата, която си представят като три стари грозни жени. Хлебчетата дупчат с масур, „за да не се дупчат лицата на децата”, и намазани с мед, ги раздават по съседските къщи, „за да бъде Баба Шарка блага”, да не се разболяват децата. В Родопско изпичат и раздават тенурки – тънки пшеничени питки, намазани с мед, „за болестчиците”. В Никополско хлебчетата са с форма на пиленца и се наричат светийчета.
В Западна България има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, където се крие силата му. На този ден той свалял поясите си и затова не трябва да го впрягат. На празника се извършват и други действия, свързани с числото 40. На трапезата жените нареждат 40 постни сарми или пълнени чушки с ориз, а мъжете изпиват по 40 чаши (глътки) вино или ракия. Събират и варят 40 охлюва или рака, които изяждат. Всяка домакиня засява 40 стръка цветя, посява 40 гнезда картофи, бодва 40 клонки в земята, защото повсеместно е разпространена вярата, че всичко, засадено на този ден, се хваща и пониква.
Рано сутринта майките извеждат децата си на моравите и се търкалят 40 пъти за здраве. По пътя обратно към дома събират 40 „живи” пръчки – лескови клонки, и ги носят на гръб, че кръстът да не ги боли. Вярва се, че змия, убита от Свети четирсе, притежава магическа сила. В главата й засаждат босилек и се казва, че той ще придобие лековита сила. Мома, закичена с такъв босилек, няма да я ловят уроки и магии.
В Тракия на този ден момите изпълняват много интересен обичай – светото, с който символично въвеждат пролетта в селището. Девойките се събират в една къща и правят кукла от кросно на тъкачен стан. Обличат я в булченски дрехи, на главата ѝ поставят черно було. Момите слагат така приготвената кукла на шейна и с нея обхождат селото, минават край свещени могили с вековни дъбове, край яазми и оброци. Накрая отиват на реката и развалят куклата, измиват кросното и се плискат с вода. Чрез този ритуал бъдещите невести искат да осигурят здравето и плодовитостта си.
На 9 март имен ден празнуват Младен, Младенка.
