Нестинарството е друг български обичай, чиито корени се крият в дълбоката древност, още от тракийски времена. Според някои изследователи на българския бит и култура, нестинарството е езически ритуал, който е свързан с прогонването на злите духове , болестите и пречистването и опрощаването на греховете.

Според традицията нестинарските танци се изпълняват в деня на Св. Св. Константин и Елена. /3 срещу 4 юни стар стил/.

Нестинарството е потомствен ритуал т.е. предава се по наследство. В него взимат участие, както мъже , така и жени. В ранните часове на деня главните нестинари, носещи икони в ръцете си / най-често на св.Константин и св. Елена /, водят населението до близкото аязмо. Целта на тази церемония е да се осветят иконите, с които по-късно ще играят нестинарите. На връщане шествието преминава през цялото село, придружени от музикален съпровод на гайда и тъпан. Крайната точка е селският параклис , наречен „конак”, където нестинарите се усамотяват до вечерта. Това време се използва за подготовка за предстоящият ритуал. Там изпълнителите изпадат в транс, приканяни от ритмичното биене на тъпан. Междувременно на площада се пали огън, който ще образува жаравата. В напредналата част на вечерта засвирва „нестинарската свирня” от гайдар и тъпанар, с което се подканят нестинарите.