Жив огън – този обичай, наричан още Млад огън, Божи огън, е изпълняван при появяването на епидемии по хората или животните, или в края на горещниците, когато се подновявал огънят в домовете – на 17 юли, Огнена Марина.

Живият огън се пали от триенето на сухи дървета. Две дървета се забиват в земята, а трето се поставя отвесно в тях, в предварително издълбани дупки. Според вярванията, дърветата трябва да са липови, а напречното леска. В някои райони избирали хвойнови дървета. Дърветата трябвало да са два ствола от един дънер и да са съхнали в продължение на три години. Намотава се въже на отвесното дърво така, че при дърпането на двете страни на въжето, то се върти и трие двата си края в отвесно забитите дървета. За запалването са необходими няколко часа. Вярва се, че огънят е изпратен от Бог, тъй като идвал невидимо от небето. От там идва и Божи огън. След като се запалят се подклажда се голям огън, който се използва според случая. Обикновено обредът се извършва от млади мъже – близнаци или ако няма такива в селото – братя, но да са първото и последното дете в семейството.

При епидемии, хората от селото прескачали живия огън, пърлели ходилата и дланите си, за да се излекуват и предпазят. При епидемии и болести по животните се палели два огъня от двете страни на тясна пътека и всички домашни животни се пускали да минат по нея.

Живият огън се палил и за подновяване на огъня в домашните огнища. Освен на дена на св. Марина, този обичай се извършвал и в нощта срещу Еньовден и на Ирминден. Българите вярвали, че домашният огън имал силата да предпазва срещу злини, болести и несгоди и затова той не бива да се гаси. Според представите, този огън остарявал и губел магическата си сила. Подновяването се извършвало като стопаните изгасяли стария огън вкъщи и занасяли по домовете си от новозапаления жив огън, който горял в огнищата им през следващата една година.