Грънчарството е занаят, при който се създава и оформя керамиката. Той е бил един от главните занаяти, упражнявани от славяните, и се е считал за един от най-старите и древни занаяти. В миналото грънчарството се е пазело в тайна, нее излизало от рода и се е предавало от поколение на поколение, от баща на син.

Хората, които практикуват този занаят се наричат грънчари.

Грънчарите имат различни техники в арсенала си за създаването на различните керамични изделия, като главният от тях са ръцете им и грънчарското колело. През годините много допълнителни инструменти са влезли в употребата за доусъвършенството на изделията като лопатки, оформящи инструменти и други. Грънчарското колело е задвижвано с крак или ръка, има въртеливо движение, с което е спомагало за изграждането на симетричната форма на изделията. В наши дни то е задвижвано електрически.

Керамиката е била най-често употребявана за създаването на различни съдове, които са влизали в употреба за обслужването на дома и бита от типа на гърнета, чинии, чаши, гювечета, купи и други. Поради ниската цена на материалите за производство, те са станали по-масови задоволявайки нуждите на народа. Характерно за занаята е и добавянето на различни украси и декорации.

Различната украса на керамичните съдове е била характезирина от предназначението и целта за ползване. Методите за оцветяване на съдовете биват няколко – рисувани, гравирана или апликация.

За постигането на рисуваните съдове (статична технология), различни тип бои и шарки са използвани за рисуване, нанасяни с четка на съда, според района. Мотивите които варират са геометрични, растителни и животински. За тази технология е характерно свободата на размери на различните мотиви. Тя е считана за по-трудна изисквайки повече умения от занаятчията.

Гравирането още познато като шарене (динамична технология) се реализира чрез въртеливото движение на грънчарското колело след оформянето на съда. Характерно за него е следването на линията на кермачният съд съобразена с неговата форма. Този вид украса се нанася чрез шило и гребен, и се извършва върху грънчарското колело докато съдът се върти. Резултатът от този процес е създаването на различни форми – спирали, дъговидни и вълнообразни и ивици.

При апликацията след оформянето на съда, се поставя глина в различна форма или фигура. Тази технология е често последвана от изрисуването на допълнителният елемент, в сухо и статично положение.

Главните центрове за грънчарство са Етъра, Троян, Златоград и други.