На седми януари българите празнуват Ивановден. Този ден е отреден за почитането на пророк Йоан Кръстител от християнската църква. Предтеча е проповядвал идването на Исус Христос сред хората, кръщавал е народа и самия Божий син в река Йордан.
В този ден се изпълняват различни обреди и обичаи, свързани с кръстената вода на Йордановден.
На Ивановден в ранни зори къпят младоженките и момиченцата с вода от река или кладенец за здраве. Сгодените моми, младоженеца и имениците също се къпят. Празникът завършва в къщата на окъпания с богата трапеза и размяна на подаръци. Според поверието, последният влязъл във водата ще зачене здраво поколение.
Хващане на аратлици е наименованието на обичая за побратимяването на ергени и мъже. Тази традиция е установена и добре позната в район Тракия. Трима мъже, които искат да се побратимят, се събират заедно и започват обиколка на къщите си, като започват от най-възрастния. Във всяка къща майката на домакина закача китка чемшир или бръшлян на всеки от тримата приятели. На китката е вързана златна паричка с червен конец. Всяко посещение е последвано с богата трапеза. Приятелите отпиват глътка вино, символизиращо кръвта, която ги сродява и разчупват три обредни хляба.
Друг обичай на този ден е младоженците да гостуват на своите кумове, като им носят вино, ракия, млин и краваи. Кумовете от своят страна спрягали богата и блажна вечеря.
Ивановден е последният ден от обичая Коледуване, което слага край на маскираните дружини. След вечерята, всички излизат на хоро да отпразнуват празника.
Имен ден празнуват всички които носят имената Иван, Иванка, Ваньо, Ваня, Ивайла, Ивайло,Иво, Ивелин, Калоян, Йоан Йоана, Йонка, Йонко, Йото, Жан, Жана, Яна.