Новини
02-05-2019
С радост ви съобщаваме, че дни преди Великден отворихме врати и в Пловдив! Ще ни намерите на ул. Константин Иречек №15 (градинката на Джумаята) всеки ...
25-05-2018
   Уважаеми клиенти,     Гебр. Хайнеман България ООД (по-долу „Дружество“ или „ние“), ЕИК 131022298, със седалище и адрес на управление в гр ...
Обичаи и традиции
сподели
Традиции при сватба

Българските сватбени обреди и обичаи се отличават по своята празничност и разгърнатост сред всички семейни обичаи. В тях е характерно наличието на драматичен елемент, образно отражение на отминалата действителност, което ги прави и част от народното предтеатрално творчество. Сватбените обичаи имат регулативна функция – определят отношенията в семейството, домакинството, към което се включва младата брачна двойка, между двете родствени групи, свъзващи се със сватовство и т.н.

Целта на семейните обичаи и обреди е преди всичко да регламентират брака, да му осигурят обществено признание със всички произтичащи от това последици. Неизменно, някои обичаи имат аграрни елементи и те имат здравословен аспект, осигурявщ родитба, здраве и благоденствие.

Браковете обикновено се сключвали в зависимост от народния стопански календар, и от църковния календар. Сватби не се правели в период на усилена селскостопанска работа и по време на пости.

Два са основните етапи на обичаите, свързани с брака – единият има повече правен характер и е свързан най-вече с окончателното изпълнение на договарянията относно материалните условия (годеж), а другият е повече с обществено утвърждаване на сторения договор (сватба).

Предсватбеният цикъл включва ред обичаи и няколко обреда, които имат за цел конкретен избор на съпруга и създаване на предпоставки за сключване на брак.

Инициативата за сключване на брак обикновено е у момъка – по-точно у неговото семейство. Семейството приема неговия избор, когато той отговаря на най-общите изисквания към бъдещата невеста – добър род, здраве, работливост, имотност. Имотното състояние на невестата има повече престижно значение. Това определят две обстоятелства – невестата не получава точно определена зестра и наследство, и, второ – за нея се плаща бащино право, т.е прид. Затова, въпреки, че имотната невеста получава по-голям чеиз, за нея се иска и плаща повече прид.

Сгледата е първата стъпка към утвърждаване на избора. Тя е предварителен оглед с или без установяване на контакт между двете семейства.Тези срещи имали секретен характер и се осъществявали предимно вечер. Сгледниците, наричани още огледници, одумници, годежари, сгодичари, са родственици на момчето. Когато момата е от друго село и изборът не е направен окончателно, сгледниците могат да отидат там само да разузнаят с какво име се ползва семейството на момата, как се оценява държанието на самата мома и т.н. Ако няма нужда от такова разузнаване, то задачата им е да проучат дали семейството на момата е склонно да даде съгласието си за този брак. Сред пратениците, винаги има авторитетен и заможен човек, който се ползва с общо доверие. В разговора със сгледниците обикновено се спазва загадъчност и алегоричност. Домакините трябва да се досещат за какво са дошли гостите и и да отговарят също с клиширани фрази, типични за обичая. Влезнат ли гостите в дома на момата, сядат до огъня и го разравят с машата – това е знак за условната им мисия на сватовници. Осмислянето на обичая е „да се разгори огънят, та да се запали момата за момъка“.

Мотивите за съгласие от страна на домакините е „да си помислят“, като е прието да се отложи отговора поне веднъж. За отказ са отговаряли, че девойката е малка и не й е време за женене.

Ако срещата е успешна, тя прераства в годеж, наричан в различните краища на страната главеж, даване нишан, запив, углава и др. В повечето случаи годежът не се изчерпва само с една среща. Има малък и голям годеж. И на двата годежа се уговарят материалните изисквания и на двете страни, като се разменят традиционните дарове – накити за годеницата и дарове за годеника. Всички годежи са съпроводени с веселба, музика и гощавки.

При годежа съществуват обичаи от магично естество. Например, китката, която се дава на годеницата трябва да съдържа тек жълтъци, за да роди бъдещата невеста. Често двамата бащи разчупват пита над главите на годениците и раздават на гостите. По разчупването гадаят коя от страните е по-сполучлива и какво поколение ще имат младите. Още първия годеж, годениците носели отличителни знаци (перо с монета) и могли да се срещат денем. Не се гледало с добро око на годеници, които се виждат насаме преди сватбата.

Сватбата винаги е в празничен, обикновено в неделен ден. Двете семейства се готвят за него заедно и поотделно, калесали са гости. Всички отделни моменти от сватбата имат определен смисъл и се изпълняват от отделни лица. Участниците в сватбата не са едни и същи в различните райони на страната. Освен младоженец и булка (невеста, булка и младоженец, юнак, зет) на първо място са деверът (един, по-рядко двама), побратим, аратлик; стари сват и стара сватя; старата сватя ходи винаги близо до невестата, като следи да не й прилошее; помайчима (деверовата майка); кум и кума, наричани още калтатя и калимана; зълви (лели).

Сватбата се открива с поканване (колесване) на гостите.Извършва се от колесари, обикновено деверът и близък приятел от страна на момъка, а девойки (зълви) от страна на годеницата. Колесарите са накичени с кърпи по рамената, а на места и с венци по главите.

Началото на обредните ритуали поставя т. нар. обичай засевки, наричан още и месене на квас, замески, подмясване на хляб., меденик и т.н. Същината на засевките се състои в отсяване на много брашно, необходимо за измесването на хлябовете за трапезите най-вече в деня на довеждането на невестата. Отсяват и замесват обикновено зълвите, като първата от тях непременно трябва да има живи родители. В началото на замесването взема участие деверът, който разбърква тестото със свирка или пръчка, на която е наденат пръстенът на младоженеца. Девойката, която замесва хляб, на места е облечена с дрехите и накичена с накитите на бъдещата невеста.

Сеячките и месачките трябва да са три, шест, седем. Сеят през три сита, отсяват в три нощови, а на места и в седем. В Западна България слагат пръстените на младоженците и гривните на невестата в тестото. Отсяването и замесването имат изключително празничен характер и са придружени със специални песни.

Освен обикновен хляб се измесвали краваи, наричани кумови краваи, украсени с разни образи. Едни от тях се поднасят на кума, а други се носят при взимането на невестата и довеждането й в къщата на младоженеца и се наричат гълъбета, гургурушки и др.

Следващия момент от сватбата е приготвянета на сватбеното знаме – стяг, пряпорец, феруглица. Приготвя се от девойки, като бяла или червена кърпа (или и бяла и червена заедно), се закачват на обикновен прът, накичен на върха с цвете, с ябълка или обикновен кромид. В цветята се слагат билки и червени конци против уроки. В Родопско приготвянето на знамето е ставало най – тържествено. С песни се отивало в гората за цветя и намирането на подходящ прът. Дървото се отсичало наведнъж „за да не повтарят младоженците“. В основата му слагали хляб, кукла, орехи и заливали с вино. Такива знамена се правели и в двата дома – на младоженеца и невестата, като след венчавката се съединявали.

В Родопско, Северна и Западна България приготвяли сватбено дърво, наричано още кумово дръвце, ела, ръченик, канска, кужел, яболшница. Най-често това е елхово или борово клонче, окичено с цветя, панделки, цветна прежда, хартийки, с набучени навсякъде „позлатени ябълки“. Най – често се приготвя в дома на невестата от нейните дружки. В Софийско се правило от кума или сватбарите. Обикновено дървото се продава на кума. Забодено на кравай, сватбеното дърво се носи на всички сватбени шествия и се слага на трапезата пред най-почетните сватбари (кум, стар сват) и се разваля след свождането на младоженците.

До началото на XXв. в църквите не е имало сватбени венци, изработени от метал, затова в дома на кума са се изработвали венци от лозови пръчки. В тях се слагали цветя, билки и червени конци против уроки. Приготвянето на венците е било съпровождано със съответните песни.

Към подготовката на невестата за сватбата спада и обичаят сресване и сплитане на невестата. В него взимат участие само девойки. Преди да бъде пременена във венчалното си облекло, дружките й разплитат косата, сресват я и я заплитт отново. Вчесването и заплитането е съпроводено с нарочни песни.

Аналогичен с този обичай е бръсненето на младоженеца. Той е много по-популярен в страната. Бръснат младоженеца, дори да е съвсем млад и да няма нужда. Ритуалът се извършва от някой момък или от девера. В Кюстендилско се изреждат девет души да бръснат младоженеца. Това става на двора, на дръвника или под плодно дърво. По време на бръсненето свири музика и зълвите пеят обредни песни.

На места в страната се организира момкова вечер. Прави се обикновено в петък вечерта. Цяла вечер свири музика, а момците се забавляват като омесват пита и сами я изпичат на огнището без да използват лопата за огъня. Момата също имала прощална вечер в дома си, на която приятелките й обикаляли около нея и пеели жални песни.

Стъкмяването на невестата и забулването й се правят преди да я изведат от бащиния дом. Тя трябва да е облечена с най-новите си дрехи и накичена с много накити. Забулването, наречено още прекриване е представлявало покриване с плътно червено платно през което невестата нищо не виждала. Затова тя била водена. По този начин се закривало лицето на невестата от чуждите погледи.

Сватбарите, дошли да вземат невестата от дома й, обикновено заварвали портите затворени. За да влязат, деверът или някой друг от момковата дружина, трябвало да покаже някаква сръчност, за да ги пуснат: да свали високо закачена кърпа или невестинското знаме. Има и обичай сватбарите от страна на невестата да бичуват младоженеца, когато влезе при невестата.

За да влязат при невестата деверът и младоженецът трябва да платят „откуп“. Дружките на булката не ги пускат, докато не „спазарят“ невестата. Младоженецът дарявал булката с обувки, с които тя се венчава. След откупа, невестата е предавана на девера , който я хваща за кърпа, промушена под пояса и я извежда от къщата. Покритата невеста се прощава с родителите си като им се покланя и целува ръка, а те я целуват по лицето. През това време музикантите свирят тъжна музика. Обичай е, майката на невестата, кумата или други близка да хвърлят просо, жито, орехи, дребни пари върху извежданите младоженци за „плодовитост и богат живот“.

Изпращането на много места е завършвало с обичая, младоженецът да се върне и да скъса огърленото копче от ризата на майката на булката, като пуска в пазвата й златна жълтица. Така зетят „отплаща“ млякото за отхранване на невестата, един вид майчиното право.

Венчаването ставало непременно в черква, а в села, където нямало – в къщата на младоженеца.

Въвеждането на невестата в новия й дом е основен момент от сватбата. Когато стигат до къщата на младоженеца, сватбарите спират. Пеят се празнични песни, които приканват свекървата да посрещне невестата, която е нейна отмяна. Младоженците влизат в къщата по постлано бяло платно или друга тъкан. В редки случаи постилали слама и черга или ралник на нея (Кюстендилско). В Разложко, невестата е трябвало да стъпи по прострян по двора червен конец, след което той се изгарял. В Родопско стъпвали по вълна. След като девера или свекъра свалят невестата от колата или коня, свекървата я посреща с два хляба, които невестата слага под мишниците си, дава също паница с мед, вода, масло и ябълки. Всичко това тя подава на невестата, за да влезне в къщата с „берекет“.

Булката мацва с пръсти по праговете на вратата с меда и маслото. Това се тълкувало като пожелание за плодородие и символ на благост, което невестата внася в новия си дом.

Завеждат невестата до домашното огнище, на което тя се покланя, изпуска в него хляба и водата, поразравя го и даже стъпва с крак в него, а ако огнището е насред къщата, го обикаля три пъти. Понякога карали невестата да погледне през комина, за да са й чернооки децата. Още прага на къщата й подавали малко дете, най-често момченце, което тя целува, дори трябвало да се разплаче, „за да роди и тя“. В Софийско свекървата захранва и запойва младите с хляб и вино и им дава сито да сеят. Младите влизали едновременно през вратата, като не настъпвали прага и се стараели да го прекрачат с десния си крак. Характерно за тази област е било воденето на невестата за вода.

Песните, които съпровождали посрещането и въвеждането на невестата в новия дом са оптимистични, радостни и хвалебствени, подчертаващи, че тя ще е в помощ на свекървата.

Центърът на последвалото сватбено тържество е трапезата. Особена празничност придавал и богатият песенен репертоар.

Говеенето на невестата е имало голямо значение в миналото. Изразявало се е в пазенето на мълчание и неговоренето в присъствието на важни роднини – свекър, девер, кумове. Говеенето продължавало със седмици или месеци докато не се прекъсне с обреда прощаване, прошка, отговаряне, придружено със съответното угощение. На места говеенето продължавало различно за свекъра, свекървата и т.н.

Брачното свождане на младоженците става през нощта след венчавката, в определено за целта помещение. На места брачното ложе е било приготвено в кошарата или друга селскостопанска постройка. То се подготвя от зълвите, които стоят на него и не тръгват, докато не получат откуп от младоженеца. По време на свождането на много места е било прието да се подслушва и да се гадае по чутото за бъдещата рожба. През това време веселбата затихвала около запален огън и момците започвали да играят танц „чукане на пипер“, който се изразявал в жестикулиране и имитиране на садене и копаене. Краят на свождането се известявал от младоженеца пушечен гърмеж и изнасяне на сватбената риза. Всеки оставя на нея пари за невестата. Приготвя се блага ракия, на места обагрена, с която се черпят присъстващите. При благополучно свождане на много места счупвали керемида или глинена съдинка и носели на невестените родители дар – окичен жив козел или овен.

Ако невестата се окаже нечестна, гостите напускат дома. Гайдарят се качва на покрива и известява селото, че в този дом има нещастие. Често са връщали нечестната невеста в дома й и са я опозорявали публично. Това се е вършило с убеждението, че носи зло и нещастие в дома и селото.

Разбулването на невестата и снемането на венеца обикновено става в понеделник. Извършва се от кумата или девера. Невестата сяда в градината, често под овошка или розов храст. Снемането на булото не става с ръце, а с точилка, с жегъл или обикновена пръчка. Булото се мята на овошката, където остава няколко дни. В Западна България свалянето на булото е съчетано със забраждането с обикновена кърпа. Било е прието невестата да плаче за сваленото було и невестенския венец, тъй като по тези места девойките ходели незабрадени. Този обред е придружен с песни, подканящи младата булка да се съпротивлява.

Краят на сватбата се отбелязва и с повсеместния обичай отвеждане на невестата за вода, изпълняван в понеделник, вторник или сряда след свождането. Невестата отива за вода с музика, придружена от всички сватбари или само на жените с децата. Тя се покланя на кладенеца и го обикаля три пъти, пуска във водата просо, жито, хляб, пари. Деверът насериозно или на шега излива водата от стомните и невестата е принудена да ги пълни отново и отново.

Народното осмислане на този обичай е да се приобщи невестата към къщната работа. В много случаи тя е трябвало още в първите дни да пере дрехи с бухалка, да преде и т.н. На места развеселените сватбари дори разкопавали пода в къщата, за да го измаже невестата наново с глина.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...