Този обичай се изпълнява в средата след Великден (Томина Неделя) и главното предназначение е за дъжд, плодородие и против уроки, магии, болести и градушка.
На този ден в Странджа от стари времена момите изпълняват обичая „Мара лишанка” така: от три млади булки, женени през изминалата зима, взимат по един чехъл с различен цвят и ги напъхват един в друг. Така оформят кукла, наречена „Мара лишанка”, чиято глава е от червения чехъл. Забраждат я и я накичват като булка със сребърни невестински накити – „титрици”. След това избират мома, която трябва да е лазарувала, да може да се момее и да има живи родители. С обредни песни момите отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце. Две по две девойките започват диалог с Мара лишанка – с момата, която носи куклата, и пеят песен:
„Маро-й-Лишанко!
Говедар те либи.
Ще дойдеш ли да го вземнеш?
Ще ли дойдеш,
скоро ли ще дойдеш?”
Мара лишанка им отговаря и диалогът продължава, като си предават куклата една на друга. След това момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката и „окъпват” куклата. После девойките си измиват лицата и се връщат в селото. Обичаят “Мара лишанка” се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие, за да се предпазят момите да не ги залюби змей и за да раждат деца булките.