Новини
02-05-2019
С радост ви съобщаваме, че дни преди Великден отворихме врати и в Пловдив! Ще ни намерите на ул. Константин Иречек №15 (градинката на Джумаята) всеки ...
25-05-2018
   Уважаеми клиенти,     Гебр. Хайнеман България ООД (по-долу „Дружество“ или „ние“), ЕИК 131022298, със седалище и адрес на управление в гр ...
Обичаи и традиции
сподели
Спасовден / Възнесение Господне

Големият празник Възнесение Господне е 40 дни след Великден и винаги в четвъртък – в седмия Велик четвъртък. На този ден християните честват знаменателно събитие – Възнесението на възкръсналия Христос на небето. В Новия завет четем, че след възкресението си Христос ходил по земята 40 дни като богочовек, разпространявал своето учение и беседвал с апостолите си. В подножието на Елеонската планина, след като завършил последната проповед през учениците си и Светата Дева, Спасителят се въздигнал в небесата, при своя Отец. С това приключил земният му път.

Спасовден се свързва преди всичко с култа към мъртвите. Според народната вяра душите на покойниците били „разпуснати” на Велики четвъртък и на Спасовден, господ ги „прибирал”. Затова в сряда вечер или рано сутринта на самия празник жените отиват на гробищата и раздават хляб и коливо (варено жито) за „Бог да прости” близките им покойници. В събота след Спасовден е една от големите Задушници през годината – Спасовската.

В българската народна митология росенът е любимото цвете на самодивите и русалийките, затова го наричат русалско биле, самодивско цвете. То е богато на етерични масла, които изпуска през нощта и от него се разнася силен, упойващ аромат, от който човек може да се унесе. Вярва се, че росенът цъфти само през нощта срещу Спасовден – тогава русалийките берат цветовете му в „потайна доба” и се кичат с тях. Докато правят това, те са весели и милостиви. С тези народни представи е свързан и обредът – магическо лечение, наричан ходене по росен, русаля. Още през нощта преди Спасовден завеждат болни и недъгави да преспят по росенови поляни, за които се вярва, че са обитавани от самодиви и русалийки, и са близо до свещен извор или параклис. Всеки болен е воден от лице от противоположния пол, което след извършването на обичая става „побратим” или „посестрима” на лекувания.

Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Булка, която нямала още дечица, трябвало да преспи под росен, но не сама, а придружена от човек, с когото няма кръвна връзка. Двамата носят „спасова” пита, варена кокошка и бъклица вино, които поставят на поляната, върху червен месал. След като хапнат и пийнат под росена, започват да се „борят“ срещу безплодието. В полунощ лягат под росена в пълно мълчане. Малко преди първи петли, оставят храната на поляната и хукват към селото, без да се обръщат назад, като така „оставяли” безплодието под росена. Приемало се, че ако жена е заченала в нощта преди Спасовден, то това е станало по магичен начин и не се осъждало като прелюбодеяние.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари, а имен ден празнуват Спас и Спаска, Спасуна, Сотир.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...