На 30 ноември празнуват Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка
Денят на 30 ноември е посветен на свети Андрей Първозвани. Наречен е така, защото пръв сред апостолите бил повикан да тръгне след Христос.
Андрей много пътувал и раднасял Христовото учение. Чувайки словата му, много езичници се обърнали към христовата вяра. Връщайки се в град Патра, Андрей отказал да принесе жертва на езическите идоли и затова бил разпънат на кръст, но не прикован, а вързан с въжета, за да се удължат мъките му. Около кръста се събрали хиляди хора. Уплашен, управителят заповядал да го свалят от кръста. Андрей се помолил на Господ да не позволи да слезе жив от него. Отвързвайки го, Андрей издъхнал. Преданието разказва, че след това управителят се самоубил. Мощите на св. Андрей били пренесени в Цариград и поставени в църквата, по-късно взети от кръстоносците и отнесени в град Амалта, Италия. Главата на светеца се пазела в Рим. През 1964г. в знак на добри взаимотношения Римокатолическата църква я дава като дар на Цариградската патриаршия.
Тъй като св. Андрей Първозвани е ръкоположил първия епископ в Цариград, считат го за апостол на първозванните християни-славяни. От Цариградската патриаршия са получили светото Кръщение българите, руснаците, сърбите и др. народи.
Според народа на този ден е Мечкинден – празнува се в чест на мечката. Наричат го още Едрей, Едревден. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител.
Според вярванията, рано сутринта в котле се вари царевица, накисната от предната вечер. Като се свари, на три пъти я изхвърляли през комина с възклицание: „Н-аа ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците“. В котлето с царевицата слагали и просо, боб, леща, ечемик, коноп. Това се прави, за да се ражда всичко и да наедрява, що се сади и сее.
Вярвало се, че от този ден нататък денят наедрявал колкотопросено зърно. На този ден се чистило жито за воденицата. В тетевенско младите булки не работят, за да наедряват, т.е. да забременеят.