Новини
02-05-2019
С радост ви съобщаваме, че дни преди Великден отворихме врати и в Пловдив! Ще ни намерите на ул. Константин Иречек №15 (градинката на Джумаята) всеки ...
25-05-2018
   Уважаеми клиенти,     Гебр. Хайнеман България ООД (по-долу „Дружество“ или „ние“), ЕИК 131022298, със седалище и адрес на управление в гр ...
Обичаи и традиции
сподели
Кукери, Кукувден (от 1 януари до март)

Един от най-ярките и интересни моменти в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Те започват на Сирна неделя или на Чисти понеделник, наричан Кукеровден, Кукувден, и продължават до Тодоровден. В отделните райони на страната кукерите са познати с различни наименования: старци, кукуве, бабугери зибеци, калугери, дервиши, арапи, камилари и дамалари.

В кукерските игри участват ергени и млади женени мъже. Преди началото на игрите те се събират, разпределят ролите помежду си и се разделят в дружини, всяка със строго определен персонаж, специално облекло е реквизит. Водача на дружината наричат кукер, хаджия. Момците с по-нежни лица се натъкмяват като булки, невести, ханъми. Те обличат дълги бели ризи и местни женски носии, препасват се с колани с чапрази, начервяват лицата си и се забраждат с червени и бели кърпи. Други женски персонажи в групата са баба, циганка или туркиня. Бабата е облечена в дрипави дрехи, носи хурка, кошница с прежда и се подпира на патерица. Тя държи в ръце „дете” – дървена или парцалена кукла.

До булката и бабата в шествието вървят съпрузите им – зетят и дядото, наричан още старец, които трябва да пазят жените си от закачките на околните мъже. Често те влизат в схватка с тях и затова на гърба си имат сламени гърбици, които ги предпазват от ударите. Други маскирани персонажи са харачарите, които носят синджир, с който хващат хората и ги карат да си платят данъците. Плюфкачите са с начернени лица и на главата си слагат бръсната кожа, за да изглеждат плешиви. Останалите участници в шествието са кукерите, облечени в обърнати наопаки кожуси. Около кръста си завързват колани с хлопки и звънец. Лицата им са намазани със сажди или носят причудливи маски от кожа, от кратуна или от черепи на животни, които трябва да всяват страх у наблюдаващите ги. Маските са украсени с мъниста, разноцветна прежда, парченца от огледалца, птичи пера. Всеки кукер яростно размахва сабя или тояга. Част от кукерското шествие е и голямо чучело, покрито с черги и звънци, носено от двама души в него. Наричат го камила, кон, рогач, магаре. Други персонажи в кукерската дружина са цар и царица, мечкар с мечка, кум, кръстница, поп, доктор, бирник. С дружината вървят и музикантите.

Кукерският обичай включва два основни момента. Първият е обхождането на къщите в селото с пожелания за здраве, плодородие и късмет. Във всеки двор кукерите разиграват различни комични сценки, често с фалическа символика. Вторият важен момент от кукерските игри е обредното заораване и засяване, което се извършва на мегдана, където са се събрали всички съселяни. Централната фигура тук е царят, обикновено най-личният стопанин, като има изискване той да е с първо мъжко дете или с близнаци, „за да бъде плодородна годината”. Царят впряга в дървено рало кукера зет и три пъти обикаля селското хорище, наподобявайки оране. Едновременно с това пръска наоколо семена и така имитира сеитба. Накрая търкулва празната крина и гледа как ще падне с отвора нагоре или надолу, и по това се гадае дали годината ще е богата или гладна. След обредното заораване и засяване кукерът зет пада като мъртъв на земята, булката му „ражда” – изпод полата й пада дървена кукла бебе. Тази пантомима представя мита за вечно умиращия и възкръсващ бог Дионисий, чийто култ има тракийски корени.

Кукерските игри завършват с ритуално окъпване на участниците в реката. После на селския мегдан се извива общо хор. Кукерите продават на търг дарените им хранителни продукти и дават средства на църковното или училищното настоятелство. С малка част от парите се черпят в кръчмата или си нареждат трапеза в дома на царя. В миналото много силна била вярата, че ако кукери не играят в селото, годината ще е сушава, нездрава а реколтата ще е бедна.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...