Новини
02-05-2019
С радост ви съобщаваме, че дни преди Великден отворихме врати и в Пловдив! Ще ни намерите на ул. Константин Иречек №15 (градинката на Джумаята) всеки ...
25-05-2018
   Уважаеми клиенти,     Гебр. Хайнеман България ООД (по-долу „Дружество“ или „ние“), ЕИК 131022298, със седалище и адрес на управление в гр ...
Обичаи и традиции
сподели
Бъдни вечер

Българската народно-обичайна обредна традиция, свързана с Бъдни вечер и Рождество Христово е изключително богата.

В някои краища на страната, Софийско, Ловешко и др. , наричат 24 декември Малка Коледа. Рано сутрин се събират групи деца-момчета, а в Западна България – и момичета, които с дрянова пръчка „коледарка“ и преметната през рамо торбичка обикалят къщите. Влизайки в дома тупат с тоягата и казват: „Славете Бога, славете бога!“ или „Тъкър тъкъ! Да се роди дека рало оди и дека не оди!“. Домакинята обсипва децата с жито и ги дарява с кравайчета, на места дават и орехи, сушени плодове и пари. В Ловешко е имало обичай дете да коледува за самотен човек, на когото занасяло събраното.

Свързано с Бъдни вечер е и полазването (полаз), което се състои във вярването, че късметът на къщата зависи от това какъв е човекът пръв прекрачил прага на този ден. Лица с лош полаз не се допускали в някои домове, а такива с добър полаз биват поканвани в къщата и нагостявани.

През целия ден на 24 декември в дома кипи подготовка за празника. Пременена с чисти дрехи, домакинята меси обредните хлябове. Преди още да измеси тестото се прави кръст на нощвите с рядкото тесто. След втасването се прави „боговица“, или „божик“, „колач“, „вечерник“, „Богородичен хляб“. Върху него се изобразяват фигури от тесто, изобразяващи поминъка на семейството: орач на нива, къща с хора, овчар с овци и агнета и др. В Западна България се месят няколко обредни хляба. „Божичът“ е представлявал пита от дебело тестено руло с прекръстени краища. Най-отгоре се правели кръстчета. Пита се е правила за кошера и пчелите, за овчаря, за кравата и т.н. Месила се е и малка пита с късмети.

Девойките, които са на възраст за омъжване не са месят обредни хлябове, за да не отнесат късмета на бащината къща в новото си семейство.

На Бъдни вечер гозбите са постни – сърми от кисело зеле с ориз, постен фасул, ошав, чукан чесън с орехи, тиквеник, варено жито, върху което се поставя обредния Богородичен хляб. На трапезата се слага паница с мед и сито с различни плодове.

Тези ястия са задължителни за трапезата на Бъдни вечер. Едно време този празник се е придружавал от различни обичаи: в стаята внасяли слама от овършаното жито и я постилали на пода. Членовете на семейството се търкаляли на една страна, за да се роди житото догодина полегнало на една страна от натежали класове. След това оформяли житото в правоъгълна форма, застилали го с бяла черга, отгоре слагали вълнен шарен месал и нареждали гозбите отгоре. Под сламата се слагали две ръкавици – с пясък и с жито, за да „тежко“ житото. С дебело въже се обикаля постелята, като палешникът на ралото и малка брадва се поставяли там, където се събират двата края на въжето – да пази къщата и поминъка от зло.

Бъдни вечер събира цялото домочадие, всички членове о семейството, от близо и далеч се прибират по домовете си. На трапезата се пали свещ и се пълни чаша с червено вино.

Вечерята започва с прекадяване с тамян от най-възрастният мъж, който изрича молитвата „Отче наш“. След това прекадява всички стаи на къщата, сградите с добитъка и оставя кадилницата до входната врата. В Западна България, домакинът приканва и Бог на вечерята, като изнася на двора наредената софра или само боговицата, издига я високо към небето и изрича поканата. Хлябът се разчупва от най-стария мъж в семейството, като първото парче е за закрилницата на къщата (св. Богородица). След това се дава по парче на всеки член от семейството по старшинство, като първо се дава на мъжката челяд.

Преди да насядат около софрата, всички въртят бъдника. Бъдник е дебело дърво или пън който се слага на огъня и гори цяла нощ. На много места в страната, внасянето на бъдника вкъщи и слагането му на огъня става церемониално. От неизгорялата част се правели клинчета за ралото. По горенето на бъдника се гадае за плодовитостта на допитъка: колкото повече искри пуща, толкова по-плодовити ще са овцете.

Щом всички се изредят с въртенето на бъдника, стопанинът пръв сяда на постелята и разчупва питката с късметите – сребърна пара, дрян за здраве, бяло седефено копче за овцете, прегънато бяло листче за учение. Първото парче отново е за къщата. Всеки сам търси късмета си – момите и ергените крият първия залък в пазвата си и после го слагат под възглавницата, за да „дойде, тоя, който ми е на късмет, да вечеряме заедно“.

Поверието казва, че седнеш ли веднъж да вечеряш, не трябва да се поглеждаш в огледалото – рано ще ти побелеят косите, че не се сяда на сол, за да не излизат циреи и ечемици на очите през следващата година. По време на вечерята, ако мома или ерген се измъкнат незабелязано, отиват да слушат разговора на съседите и което име първо чуят, така ще се казва бъдещия избраник или избраница.

След вечерята, възрастните остават да спят на постелята. Останалите скачат отведнъж, за да узрее еднакво житото.

На сутринта се става рано, част от сламата се поставя в чувал и се носи на най-високото място в селото, където се пали. Който пръв запали сламата, неговото жито първо ще узрее първо и докъдето се отразява огъня, дотам няма да стига глад. Друга част от сламата се взима от момче и момиче, които обикалят овощните дървета. Момчето удря дървото с брадват и пита: “Ще раждаш ли?“, а момичето отговаря : „Ще раждам“. Това се повтаря три пъти, след което момичето окачва връзка слама на клоните, за да „родят повече през годината“

От този ден започват три дни празници, гостувания, именни дни, първите приставания и годежи.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...