Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела.
В тесен смисъл „плетене“ е преплитане на нишки подредством оформяне на бримки като основни граивни елементи. По този начен се изработват почти всички видове плетива към традиционните носии, използвани главно като принадлежности за обуване, покриване на ръцете, декорация на дрехи и тъкани за домашна уредба и употреба.
Основни материали за плетивата са нишки от растителен или животински произход. Традиционните български плетива са предимно от вълнена прежда. Копринените нишки се използват за декоративни плетива. Памучната прежда навлиза в плетивото едва в по-ново време. Един от най-старите и широко прилагани начини на плетене е с една кука или игла в прави редове по цялата дължина на плетивото двупосочно – отиване и връщане. Така се оформя фигура с различна плътност и различни декоративни качества. Почти повсеместно разпространение има плетенето с пет куки в околовръстни редове, което дава възможност по гъстата мрежа и равномерни бримки да се създаде орнаментика при чорапи и нараквици, която се свързва с орнаментиката на шевици и тъкани. Тази орнаментика, както по чорапите от Самоковско, Смолянско, Софийско, Кичевско, Врачанско и по нараквиците от Дебърско и Смолянско, се изработва още при плетенето, като на гладкото поле се вмъкват бримки от различни по цвят прежда, подобно на бодовете при шевицата. Известно е, че чорапното производство в някои селища (Копривщица) е надхвърляло границата на задоволяване на личните нужди и е било изнасяно за източните пазари.
С формирането на градско облекло при Възраждането постепенно и цветната орнаментика при чорапите намалява и се заменя с пластична, получена от различни плътни и мрежести редове. В началото на XXв. в плетивата се вмъкват и разноцветни мъниста, които оформят орнаменти, подобни на везаните с мъниста колани, пазви, поли и дрехи.
Към плетивата спадат и т.нар. „кенета“ (в Панагюрско – китки). Това са дребни ресновидни плетива с широчина от 2 до 5 см, изработвани с разноцветни копринени и памучни конци и предназначени за украса по краищата на забрадки, на пазви и ръкави и от женски ризи. Мотивите им следват обикновено в един ред по дължината на плетивото. В едноцветните или разноцветните кенета са често срещани растителните мотиви – розетки, маргаритки, лаленца, карамфилчета, камбанки и др. Вплетени или самостоятелно изработени са и човешки и животински фигури (кученца, птиченца) или предмети като ибричета, чашки и др. Тези плетива се развиват през IXв. главно в Копривщица, Панагюрище и Самоков според образци, пренесени от градската култура из Турция.
Българката познава и широката бяла дантела, разпространена през XVIIIв. и XIXв. Към края на XIXв., тя измества дори шевичната украса по полите и ръкавите на женските ризи, като например в Пазарджишко, Ихтиманско, Софийско, Кюстендилско и др.
Българската народна дантела е изработвана предимно с една кука. С верижната клупова клетка се оформят и мрежата, и орнаментите (главно розети), животински (предимно птици „петлета“) и по-рядко човешки фигури. Местната шевична дантела служи за постоянен образец при дантелата.
В някои райони, като Кюстендилско, се изработва така наречената шита дантела, при която се употребява обикновената игла. Мрежата и орнаментите се образуват чрез възли, както при рибарските мрежи. Постигнатата по-голяма тънкост при нея й придава финес, заради който тя се цени повече от народа. Възловата техника при шитата дантела е по-неудобна при спазването на правилни съотношения в орнаментиката, затова пък майсторските постижения далеч надминават плетените с кука дантели.