Българските земи имат богата тъкаческа култура. За това свидетелстват открития от V – VI хилядолетие преди нашата ера. Освен сръчността и и творческият инстинкт на българския народ, в тъкаческото му изкуство са преплетени заемки от други етноси и народи, внесени от исторически контакти, нашествия , търговски обмен. С много любов, въображение и труд, българката издига тъкането в изкуство. В миналото, домашното тъкачество е било на особена почет. Всяка жена е умеела да работи на стан и сръчността и умението са се предавали от поколение на поколение в семейството. На домашния стан са изработвани всички изделия от текстил, необходими за бита. Основна част в тях са постелъчните тъкани – килими, черги, китеници, козяци, предназначени за покриване на подове, одеала, както и за топли завивки. Днес рядко се тъкат ръчно шарени пътеки, черги, килими,китеници, ленени кърпи и одеала. Повечето тъкани са фабрични.
Българските традиционни домашни тъкани са изработени от животински и растителни материали – вълна, лен, коноп и в по-ограничени количества – козина и коприна. Главна суровина за изработване на традиционните тъкани е вълната.
Най-разпространен е бил домашният хоризонтален стан. В някои райони на средните и западни Родопи все още се среща отвесен стан, на който са тъкали вълнени и козиняви тъкани, предназначени за постилане и завиване. Тъкачната техника се изразява в последователно преплитане на вътъка с нишките на основата и произлиза от плетенето.
Характерно за българските битови тъкани е следването и съхраняването на народните традиции, запазвайки образите и орнаментите. От друга страна, българката е оставяла и своя неповторим талант и лично творческо виждане за красота и домашен уют.
Съществен елемент в декоративните тъкани и в народното изкуство е орнаментът. Присъстват няколко мотива – животински, растителни и геометрични. Геометричните мотиви представляват голяма част от орнаментиката на българските декоративни тъкани. Антроморфните мотиви се срещат най-вече в добруджанските тъкани. Изобразяват често конник до дърво, а най-често – два конника с женска фигура между тях.
Астрални мотиви – към тях принадлежи ромбът, а така също и осмолъчната звезда. Мотиви, свързани със материалната култура – бърдуче, стомнички и делвички. Специална група към обредните тъкани спадат чергите и килимите. Колоритът им се свързва с малко цветове. Доминиращ е червеният цвят, следван от черният и в малки количества – жълт, оранжев и бял.
Нашето народно тъкаческо изкуство е изключително богато и много от произведенията са въплътили съвършен, безупречен стил, отражение на всичко най-съкровено и най-прогресивно от живота на българина. Днес, за радост, все повече българи се обръщат назад и възраждат тъкачеството като занаят, за да продължат красотата на тази позабравена в последните години традиция.