Народната музика заема голям дял в живота на българите. Тя е една от главните характеристики на българският народ и нация. Българската народна музика датира още от времето на Древна Тракия, но получава голям тласък през XIX и XX век. През този период тя е била предимно вокална, с фолклорно-битовото звучене. По-късно се заражда и хоровото пеене, което бива два типа – църковно, изпълнено само от мъже и градско.
Българският фолклор се разделя на седем различни области. Всяка една от тези области може да бъде характеризирана със свой диалект, традиции, обичаи, характерни песни и танци. Те биват:
Северняшка област или Северна България – Тази област включва по-голямата част на Старопланинската верига и Дунавската равнина. Обикновено се разделя на три подобласти: западна( Монтана, Враца и др.), средна северна (Велико Търново, Ловеч, Свищов и др.) и източна част (Разград, Шумен и Русе).
Шопска област – Още често наричана Шоплук и се намира в Средна Западна България. Тази област включва Средногорието (Софийско) и Краище.
Тракийска област или Тракия – Считана за най-голямата област, тя е разположена в Тракийската низина, в Южна България. Поради размера й тя се разделя на две части – Средна и Западна Тракия. Някои от най – значимите центрове на тази култура са Пловдив, Карлово, Стара Загора и Копривщица.
Добруджанска област или Добруджа – разположена е в североизточната територия на България. На изток тя граничи с Черно море, на север с Дунав, на югозапад до Северняшката фолклорна област. Характерно за тази област е, че тя е силно земеделски развита и поради тази основна причина песните имат битова тематика.
Пиринска област – позната още като Македонска фолклорна област и заема територията на югозападна България. Простира се на изток до река Струма и Места, на запад до Македония, на юг до Гърция, а на север до Шопската фолклорна област. По територия тя е най-малката, но в нея се наблюдава голямо разнообразие от жанрове. Обичайните песни са жетварските и седенкарските.
Родопска област съвпада с територията на планина Родопи. Интересен факт за тази област е, че Родопската песен има репутацията за волна, гальовна и звучна. Поради размера на градовете и селата в тази област, главната тема на творците е била свързана с ежедневието, живота и бита на хората.
Странджанска област или Странджа – тази област се намира в Югоизточна България и се разпростира на запад до Тракийската фолклорна област, на изток до Черноморието, на север до Добруджанския край, а на юг до границата с Турция. Характерно за тази област е същите и подобни песни да бъдат изпълнявани както и в Тракийската област. Въпреки това, тази област има различим стил, поради което е отделена като вид от другите.
Музиката у народа се изпълнява от всички – всеки според дарбите си, за свое удовлетворение, при всеки удобен случай. Обществено, обаче, се изпълнява от по-даровитите изпълнители при празнични случаи, колективни стопански дейности, пътувания и пр. Изпълнява се предимно вокално, по-малко инструментално. При това жените са повече вокалистки, а мъжете – инструменталисти. Обучаването по музика става самодейно, като по-малките слушат и имитират възрастните. В много случаи предаването на музикални умения се е осъществявало в семейството – от родители на деца.