Куклата е спътник на човека от незапомнени времена. Тя е първият му опит да се погледне “отстрани“, да пресъздаде себе си и своето познание за заобикалящия го свят във вид, удобен за възприемане. Съществуват различни видове кукли – тотеми , амулети , играчки ,чучела , марионетки.
Куклата може да бъде направена от всичко и да наподобява всяко живо същество, да изразява настроения и емоции. Именно затова от край време на куклите са придавани магически свойства, а майсторите на кукли са смятани за избраници със „специални“ умения.
Куклите присъстват във всички култури и са обект на всевъзможно творчество. Навсякъде по света ги обичат и ценят.
Традиционната българска кукла представлява сувенирна фигурка, облечена в национална носия.Тези кукли са израз на богатата душевност на българския народ, на неговия бит и култура. При изработването им се обръща голямо внимание на тяхното облекло , защото носията е един от най-характерните елементи от българската народна култура. Това е традиционно облекло, което има специфично значение във всекидневните и празнични дейности на българина. Всеки регион на България има своя носия с характерни мотиви, които не се повтарят в останалите краища на страната.
В орнаментите на българската носия се вплита определен код, по който в миналото българите са разчитали информация – кой от какъв род е, от кой край на страната – дрехата е носела своето послание.
Традиционната кукла може да бъде изработена в различни размери от различни материали – най-често от дърво , плат или глина.
Към ръцете на куклите могат да бъдат прикрепени различни предмети от бита – геги, торбички ,стомни , кошници и др.
Традиционната кукла е не само украса за интериора, тя носи послание за едни отминали времена на храбри момци и красиви девойки, разказва забравени истории, тя е мост между минало и настояще.
Твърде оскъдни са данните за изработване на кукли на нашата територия в миналото, по разкази на стари хора е събрана оскъдна, но интересна информация. Във всеки дом са се правели кукли от парцали с различно предназначение – парцалени кукли за игра и ритуални кукли. Куклата за игра е изработвана от навито и сгънато парче платно или пешкир, оформяли глава и рисували очи и уста с въглен. Ритуалните кукли се правели по специален повод – най-вече да гонят болести , за късмет на младоженците, да помагат на родилките , да пазят животните и нивите. За направата на тези кукли се е използвало слама , дървени клечки , червена пръст, плат , или разни други (предимно природни материали или вещи от дома)в зависимост от това коя за какво ще бъде „наречена”. Тези кукли се правели от най-старата жена в къщата и при тяхната направа не е трябвало да се използват ножици и игли. Както целият български фолклор , така и правенето на кукли е една странна симбиоза от мистичното, умело преплетено с ежедневието на българина.
Днес В България са малцина хората, които са се отдали истински на този занаят. Майсторите на кукли тук са предимо жени с умения в много области – за да се създаде дрехата на една кукла е нужно владеенето едновременно на шев, плетиво, бродерия, тъкане, за да се направи сполучливо тялото и лицето трябва талант на художник , а за да се вдъхне живот – е там са нужни онези специални умения , граничещи с малко магия.