Гайтанджийство е занаятът, който произвежда гайтани. Гайтаните са плетени шнурове, създадени чрез усукването на влакна бяла прежда, предлагани в голяма гама от цветове. Главното предназначение е за украса и декорация на кантовете на различни дрехи и костюми. Положителен и практичен ефект на тази практика е заздравяването на ръбовете, шевовете, както и тяхното скриване. Гайтанджийството е давало възможността на българките да се изявяват като творци и майстори, чрез висококачествена изработка.
Силното навлизане и развитието на този занаят се осъществява през XIX век като главните центрове за изработката са Габрово, Карлово, Калофер, Котел, Сопот и други. Изработката на гайтани се е извършвала ръчно чрез предене на вълна и изплитане. Именно през ранните години на XIX век навлиза чаркът, който е именно основната причина за развитието на занаятът.
Гайтанджийските чаркове са се задвижвали с водна сила, на принципа на водениците. В зависимост от дебелината на определен гайтан те биват 8, 10 или 12 нишки. Принципът на който работят е: няколко успоредни макари, навити с конец, се въртят една след друга по определена схема и модел, образувайки плетката на гайтана.
Помещенията в които се произвеждат плетивата, както и местоположението на чарковете се нарича „гайтанджийска одая”. Едно от условията е тя да е разположена на река, поради процеса по който се задвижват чарковете. Всяка една одая типично съдържа между десет и двадесет чарка, като те са нареждат покрай стената.
Чрез навлизането на чарковете процесът става механичен, преждата започва да се изкупува, което засилва производството и продуктивността, правейки го един от по-значителните занаяти непосредствено преди и след Освобождението. До Първата световна война, интересът към гайтаните продължава да нараства и на турският пазар.
В момента могат да се намерят гайтани в Етъра и Златоград, като процесът е останал непроменен през годините с изключение на задвижването на чарка – електрически вместо с вода.