На 24 юни християнската църква отбелязва раждането на свети пророк Йоан Кръстител. Той се родил няколко години преди Спасителя и започнал покръстването на юдеите в р. Йордан. Българите наричат празника Еньовден, Яньовден, св. Иван бильобер или Летни Ивановден.
Затова още преди изгрев слънце билкари, баячки, врачки и магьосници ходят да събират билки, с които после лекуват бездетни жени, прогонват зли духове, правят магии за любов и омраза. Според поверието билкарите не трябва да бъдат видени от никого, затова тръгват още по „тъмна доба”. Еньовски цветя и треви берат и всички жени и моми. Най-вече търсят да берат цветето еньовче, яновче, янювичка – най-важното от самовилските билки. То лекува много болести и прогонва змейове и самодиви. Момите мият косите си с вода, в която е било натопено еньовче, за да растат дълги. Яновче слагат и в раклите с дрехи, за да гони молците.
От набраните на Еньовден цветя правят китки, които наричат на всеки член от семейството, и ги оставят през нощта навън под стряха. Сутринта гледат дали китката се е запазила свежа или е повяхнала и по това гадаят за здравето на съответния човек. Тези китки изсушават и ги използват за лек през годината. С тях кадят болни или ги окъпват с водата, в която са били натопени. Момите увиват голям еньовски венец. Всички се провират три пъти през него, за да бъдат здрави, а после го изсушават и запазват за лек през годината. Хората слагат китки от еньовче по вратите и еньовски венчета на рогата на добитъка-за здраве и да прогонват лошите болест.
На Еньовден се изпълнява обичаят Еньова буля или Еня. Момите се събират и пременяват като булка момиченце на 5-6-годишна възраст. На главата му слагат червено було, невестински украси и еньовски венец от пелин и босилек. Една от девойките понася момиченцето на рамо и всички тръгват да обикалят селото, пеят обредни песни за любов и плодородие, а Еньовата буля размахва дългите ръкави на ризата си. Групата спира при кладенци и чешми, обхожда полето, нивите, минава край кошарите.
След обиколката момите се връщат в къщата, в която са пременили момиченцето. Там започва обичаят – гадание за женитба, наричан напяване на китките и пръстените на момите. През нощта срещу Еньовден момите увиват китки завързани с разноцветни конци, и ги слагат в менче с вода. В него пускат малко овес, покриват го с червена престилка и го оставят да пренощува под трендафил, „под звездите”. На другия ден Еньовата буля изважда китките една по една, а девойките припяват стихчета с любовно съдържание за всяка мома и наричат за какъв ерген ще се омъжи: „аршин скача по постеля” (терзия ще вземе), „кални навои-бели хлябове” (момата ще се ожени за земеделец), „босо зайче на лазурки” (ще вземе момък сиромах), „из село излиза, свинете хука” (свинарин ще е). В песните се описва външният вид на момъка, професията и имотът му. Когато напяването приключи, измиват момиченцето с вода от котлето, обличат го в нови дрехи и го връщат на родителите му. Момите взимат по малко овес от котлето, поставят го под възглавницата си и който ерген сънуват през нощта, той ще е бъдещият им жених. На Еньовден празнуват носещите името Еньо, Енчо, Яна, Яне, Янко.
