Новини
21-09-2017
Драги приятели, От името на ИЕФЕМ – БАН и Националния етнографски музей имаме голямото удоволствие да ви поканим на благотворителния концерт за събира ...
04-09-2017
Балканско вече има още един просторен и уютен дом. На 17 август, официално открихме магазина ни в Бургас! Благодарим още веднъж на всички, които споде ...
Празници
сподели
10 Февруари – св. Харалампи, св.Валентина

 

На този ден православната църква почита свети великомъченик Харалампий, живял през II в., епископ на гр. Магнезия в Тесалия. Той бил преследван, съден и жестоко измъчван заради проповядването на християнската вяра. Светецът бил известен лечител и затова в народните представи на българите св. Харалампий е „заповедник”, „бей” на всички болести и най-вече на чумата. Наричат празника му Харалнбей, Арланбей, Хараламповден, Чумин ден, а в Охридско – Пунклин празник.

Представите за светеца са намерили отражение в църковната живопис, където той се изобразява с чумата или с дявола, които е оковал във вериги. Народът ни казва, че чумата е сестра на холерата. Определят я като стара, грозна, гърбава старица с дълги, рошави коси и костеливи ръце. Облечена е във вехти, дрипави дрехи. Някъде казват, че тя е черна, окъсана циганка, която носи в ръце дете – чуминче, увито във вълнен плат. Чумата се родила на Атанасовден и започнал да скита по друмищата и из селата. Това продължило до празника на св. Харалампий, когато светецът я заловил и я оковал във вериги. Чумата носела тефтер със списък на жертвите си, дълъг шиш или коса, с които убивала набелязаните хора. Възможно било страшната болест да се яви и като котка, куче, коза или мишка и да тропа по таваните. Тя се криела в чували с вълна и затова мъжете мушкали с ножове в тях.

Идването на чумата се предхождало от продължителен вой на кучетата. За да се предпазят от нея, хората не изхвърляли смет пред вратата, ограждали къщата с гръмотрън или глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на жените и по ризите на мъжете. Обличали „чумава риза”, която трябва да е изработена от девет жени вдовици. Много разпространено средство за предпазване от чумата било наличието на куче-съботник в къщата. Има интересен обичай „чисти” жени да изпекат и отнесат обреден хляб извън селото, на кръстопът, за да умилостивят чумата, че да не идва при хората в селището. Оставят за нея храна и вода на тавана или закачат на някой запустял зид хляб, увит в месал, и бъклица вино. Пак с тази цел наричат болестите с табуизирани, умалителни имена: „сладки и медни”, „благи”, харката наричат „цветето”, а чумата „леля”. Някъде има практика внимателно да се измете къщата, когато вярва

Представите за светеца са намерили отражение в църковната живопис, където той се изобразява с чумата или с дявола, които е оковал във вериги. Народът ни казва, че чумата е сестра на холерата. Определят я като стара, грозна, гърбава старица с дълги, рошави коси и костеливи ръце. Облечена е във вехти, дрипави дрехи. Някъде казват, че тя е черна, окъсана циганка, която носи в ръце дете – чуминче, увито във вълнен плат. Чумата се родила на Атанасовден и започнал да скита по друмищата и из селата. Това продължило до празника на св. Харалампий, когато светецът я заловил и я оковал във вериги. Чумата носела тефтер със списък на жертвите си, дълъг шиш или коса, с които убивала набелязаните хора. Възможно било страшната болест да се яви и като котка, куче, коза или мишка и да тропа по таваните. Тя се криела в чували с вълна и затова мъжете мушкали с ножове в тях.

Идването на чумата се предхождало от продължителен вой на кучетата. За да се предпазят от нея, хората не изхвърляли смет пред вратата, ограждали къщата с гръмотрън или глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на жените и по ризите на мъжете. Обличали „чумава риза”, която трябва да е изработена от девет жени вдовици. Много разпространено средство за предпазване от чумата било наличието на куче-съботник в къщата. Има интересен обичай „чисти” жени да изпекат и отнесат обреден хляб извън селото, на кръстопът, за да умилостивят чумата, че да не идва при хората в селището. Оставят за нея храна и вода на тавана или закачат на някой запустял зид хляб, увит в месал, и бъклица вино. Пак с тази цел наричат болестите с табуизирани, умалителни имена: „сладки и т, че така се „измитат болестите навън”.

За предпазване от чумата се извършва и интересен обичай – обредно заораване на селището от двама братя близнаци с волове близнаци и рало, направено от дърво близнак. Силно се вярва, че денят на светеца трябва да се почита, в противен случай той ще се разсърди, ще пусне чумата и другите страшни болести и ще ги прати при хората. На този ден никой не трябва да работи. Денят се тачи особено много от жените. Рано сутринта те омесват и изпичат специален хляб и три малки кравайчета, намазани отгоре с мед. Взимат паничка мед и заедно с хляб и кравайчетата ги отнасят в черквата, където свещеникът ги освещава. От този мед запазват за цяр през годината. С него лекуват обриви, шарка, рани по тялото, намазват челцата на децата, за да не се разболяват, а от хляба раздават на три съседски къщи. Едно от кравайчетата, приготвени специално за празника, хвърлят на покрива на къщата „за чумата”, другото дават на животните вкъщи, а третото на децата.

В православния християнски календар 10 февруари е отреден и на света великомъченица Валентина. За нейното житие има малко факти. Известно е,  че е била благочестива  девойка, живяла в областта на Кесария Палестинска. Тя става жертва на гоненията срещу християните през 308 г. при Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.). Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка предопределя съдбата й – езичниците я обезглавяват.

 Имен ден имат Харалампи, Ламбо, Валентин, Валентина, Пейчо, Пейка, Пейо.

 

 

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...