Новини
29-11-2017
Запазете датата 30 ноември, когато ви каним в “Балканско”на дегустация на вина от изба „Мидалидаре Естейт“. Сред тях си заслужава да споменем имената ...
21-09-2017
Драги приятели, От името на ИЕФЕМ – БАН и Националния етнографски музей имаме голямото удоволствие да ви поканим на благотворителния концерт за събира ...
Празници
сподели
1 Февруари Трифон Зарезан (св. Трифон)

Първите три дни от Малък Сечко (месец февруари) българите наричат Трифоници. Православната църква е посветила първи февруари на св. великомъченик Трифон, който заради вярата си в Христа бил подложен на жестоки мъчения и посeчен с меч през 248 г.

Народът ни много почита Първия Трифонец и го нарича Трифоновден, Трифон Зарезан, Трихун, Трифон пияницата. Денят се празнува весело и шумно, особено в районите, където е развито лозарството. Лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите приемат св. Трифон за свой покровител и за пазител на лозята. Светецът често е изобразяван в иконите с косер в ръка. Основният обичай, изпълняван на този ден, е ритуалното зарязване, загробване на лозята. Обичаят подсеща за идващата пролет и началото на селскостопанската година. В родопската област се счита, че денят на св. Трифон е първият пролетен ден.

Обредното зарязване на лозята се извършва предимно от мъже лозари. В Югозападна България сутринта стопанката омесва и изпича пресен хляб, украсен пластично с тесто. Най – често се изобразяват лозници с гроздове. Приготвят и кокошка, пълнена с ориз или булгур, и, заедно с питата, бъклица с вино и шише светена вода ги слагат в нова вълнена шарена торба. След празничната църковна служба мъжете лозари вземат торбата и заедно със свирачите се отправят към лозята. Там всеки се прекръства три пъти в посока към изгрева на слънцето и отрязва с косера няколко пръчки от три корена. После полива отрязаното място с вино и светена вода и го поръсва с пепел, запазена от огъня, горял на Бъдни вечер, за да се роди много грозде. Докато извършва зарязването, лозарят изрича благословия за богата реколта. Отрязаните пръчки завиват на венчета, които слагат на калаците си, на бъклиците или ги премятат през рамо. Отнасят пръчките вкъщи и ги поставят под домашната икона.

След Зарязването мъжете нареждат богата трапеза в лозята с донесената храна. Започват шумни и весели песни и хора. Преди да седнат около софрата, лозарите избират „цар” на лозята, когото наричат Трифон. Гледат той да бъде добър стопанин, имотен, с много лозя и да е „късметлия” – все предпоставки за добра бъдеща реколта. На главата на „царя” поставят корона от лозови пръчки, качват го на каруца, теглена от самите тях, и ритуално обикалят лозята. Царят зарязва и благославя да се роди повече грозде и да има хубаво вино: „Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза пошиник, а всяка грижа (корен) по чебър!” –„Амин!” – отговарят всички. След шумни гуляи участниците в обичая понасят царя на рамене или го слагат на колесар и с гайди и тъпани процесията се връща в селото. Шествието обикаля всички къщи, а стопаните ги посрещат с баница, ракия и вино. Празникът завършва в дома на царя, който кани всички мъже, участници в зарязването, и ги черпи щедро с вино, за да бъде обилна реколтата от грозде и да бъдат пълни бъчвите.
Обредното зарязване на Трифоновден се прави независимо какво е времето. След този ден лозята вече редовно се ”режат”. На Трифоновден се изпълнява и магически обред заплашване на овошките, които не раждат. Обредът е типичен за родопска област и се нарича трифоносване на дърветата. Сутринта преди изгрев-слънце двама мъже отиват при дървото. Единият замахва с брадва и заплашва фиданката, че ще я отсече, а другият го разубеждава, като казва, че през идната година дръвчето ще роди едър плод. Пак в Родопите на Трифоновден се прави и обредът насичане на бездетен мъж, за да му се родят деца. Мъжът вика бръснар, който, докато го бръсне, го нарязва на три места по шията.

На Трифоновден се правят и гадания за характера на времето и за реколтата. Вярва се, че ако на първи февруари вали сняг на парцали, то и пролетта ще е дъждовна, пчелите ще се роят и годината ще е плодородна.

Традиционната храна за Трифоновден включва прясна пита, дипла пита (тутманик), варена кокошка, пържени яйца. Имен ден имат Трифон, Трифонка, Лозан, Лозка.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...