Православната християнска църква празнува този ден в чест на благата вест, която св. Архангел Гавраил донесъл на Дева Мария, че тя е избрана да зачене с Божията помощ и да роди Спасителя на света.
Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите. Наричат го Благовещение, Благовец, дори Половин Великден. На него се спазва строга забрана за всякаква работа и се казва, че „дори птичката гнездо не вие”. Вярва се, че на този ден се завръщат прелетните птици, идва и кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила. Завръщат се от своите жилища накрай света самовили и „различни други дигания” и започват своите игри. По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си сит и с пара в кесията, та ако го закука кукувица, през цялата година да е сит и богат. Когато чуят първата кукувица, жените в Родопите завързват единия край на забрадките си, а след три дни го отвързват и гледат какво има в него. Ако има зеленко, тревичка, това е добър знак, че ще бъдат здрави.
Повсеместно се знае, че на Благовец змиите и гущерите излизали „от своите пещери, при своя цар” – от дупките, в които са прекарали зимата. На Благовец се прави и обредно гонене на змии, влечуги и бълхи, подобно на описаните вече при другите мартенски празници. Докато вдига ритуален шум. Като чукат с машите по тенекии, жените викат: „Бягайте, скокове, гущери, бълхи, жаби, че дядо Благовец иди с железния топус!”
За да посрещнат пролетта, в навечерието на празника стопанките измитат дворовете и запалват боклука, за да бъде чисто за Благовец. В някои краища на този ден по къщите ходят моми и пеят благовешки песни. Подобно на предишния празник, и този е типично суеверието, че ако се убие змия, трябва да ѝ се откъсне главата, да се посади босилек в нея и после да се зарови в земята. Босилекът, който ще поникне, се счита за особено лековит и него се правят магии за любов. Ако ерген подари на някоя мома китка от този босилек, тя ще загуби ума си от любов по него. В Странджа на Благовец отнасят босилек в църквата и след като го опее свещеник, го запазват за лек срещу главоболие и се кичат с него за здраве.
Празникът Благовещение е по време на Великите пости, но се разрешава консумацията на риба. За тържествената трапеза стопанките непременно ще приготвят „рибник” – печена риба, пълнена с ориз или булгур. Ядат се и варена риба и варени раци. Стопанките омесват „шарена” пита, върху която се прави украса от орехови ядки и сушени плодове. Приготвя се и лучник (в Северна България чушник) – баница с плънка от ситно нарязан кромид лук, смесен с орехови ядки, дребно нарязани чушки и домати от туршия. По традиция на Благовец всеки трябва „да се хване за зелено”, т.е. да хапне коприва, киселец, лапад – „за нова кръв”.