Новини
21-09-2017
Драги приятели, От името на ИЕФЕМ – БАН и Националния етнографски музей имаме голямото удоволствие да ви поканим на благотворителния концерт за събира ...
04-09-2017
Балканско вече има още един просторен и уютен дом. На 17 август, официално открихме магазина ни в Бургас! Благодарим още веднъж на всички, които споде ...
Празници
сподели
1 март – Баба Марта

Пролетните празници и обичаи започват с месец март, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот. В своя многовековен опит народът ни е доловил значението на този месец, от който зависи бъдещата реколта. В народните представи март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца. Всички обреди и обичаи през месец март са подчинени на идеята за възкръсването на природата. От друга страна, затоплянето на времето се свързва и с появата на вредоносни сили за хората и реколтата.

Първият ден на март се посреща с радост от всички. Наричат го Баба Марта, Първа Марта, Летник. В старите народни предания и легенди Баба Марта е митичен женски образ, олицетворяващ пролетта и целия месец. Тя е възрастна, гърбава жена, облечена в кожух, със стари дрехи и кафява забрадка. Старицата бързо сменяла настроението си – ту е ведра и усмихната, ту навъсена и сърдита. Нравът й се отразява на характера на времето през месец март. Народът ни знае много приказки за баба Марта – една от тях се разказва за това, как Баба Марта се омъжила за Април, хубав момък, който обаче винаги бил лошо обут и кален. Когато Марта погледнела хубавото му лице, се засмивала, но погледнела ли краката му, дожалявало й и се намръщвала.

Според вярването, Баба Марта е стара жена с променлив нрав – когато се усмихва, слънцето грее; когато е ядосана студ сковава земята.

Вярвало се е, че тя ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналата година.

Сутринта старите баби не излизали по улиците, защото Баба Марта не обичала старците и щяла да се разсърди. Тя се радвала на млади моми и невести и когато ги срещнела, времето се оправяло. В една народна приказка Баба Марта се представя като същество, което прави хората щастливи. Беден човек заклал на първи март курбан в чест на старицата и за благодарност тя му дала богатство.

Из цялата българска територия най-интересният обичай на Първи март, който трябва да осигури здраве, е изработването и киченето с мартеници, наричани още марта, мартеница, мартеничка, кичилка, гадалушка. Те се правят обикновено от майките или от най-възрастната жена в дома, която трябва да е „чиста” (да не може вече да ражда). Мартениците се правят обикновено от бяла и червена вълнена или памучна прежда, по-рядко от коприна, лен или коноп. Завързват ги на дясната ръка на децата, на вратлетата им, на плитките на момите, дори на хурките на бабите. С мартеници се кичат и млади невести, възрастни жени, макар по-рядко и ергени, които ги носели на кръста под пояса или в гащите. Закичват и младите плодни овошки, както и новородените агънца, теленца и кончета. Смисълът на закичването с мартеничка е да донесе здраве на този, който я носи – „да бъде бял и червен”.

В Родопите мартеничките се наричат байници и са от разноцветни конци – сини, зелени и розови. В резултат на художественото развитие и обогатяване мартеничките получават допълнителна украса от парички и мъниста. Задължителен компонент обаче си остава червеният конец – заради вярата в предпазваща сила на червеното. Мартеничките се носят, докато човек види първите прелетни птици – лястовици, щъркели и кукувици. Тогава се махат и трябва да се сложат под камък. След няколко дни се гадае по това, което откриват под камъка- ако има мравки, това е знак, че много овце ще има през годината, ако намерят червеи или бръмбари – ще се раждат повече кончета. Мартеничките слагат и в мравуняк, в плога на домашните птици, а най-разпространената и до днес практика е да се закачат на плодно дръвче. В някои райони се запазват и с тях се бае на урочасани деца.

Първи март народът приема за начало на пролета, затова се правят някои магически предсказания. Вярва се, че ако на този ден прогърми за пръв път, годината ще е много плодовита. В Източните Родопи следят кой пръв ще влезе в дома им – кой ще е полезът. Ако той е добър и имотен стопанин, през годината ще има берекет. На първата „мартена месечина”, т.е. първото пълнолуние през март, момите, готови за задомяване, се хващат на хоро с пожелание да се оженят през годината.

На първи март се спазват и много забрани с предпазващо значение. На огнището не трябва да се слага черно, опушено котле, за да не почернеят посевите, да не „хванат главня”. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушка. За да не удря гръм, не трябва да се буха с бухалка, не се тъче, защото блъскането на кросното наподобява грама. Стопанките не варят жито, „за да не ври облак”. За предпазване от градушка се тачат мартените съботи, през които жените не подхващат никаква домакинска работа, а мъжете не орат. 

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...