Новини
21-09-2017
Драги приятели, От името на ИЕФЕМ – БАН и Националния етнографски музей имаме голямото удоволствие да ви поканим на благотворителния концерт за събира ...
04-09-2017
Балканско вече има още един просторен и уютен дом. На 17 август, официално открихме магазина ни в Бургас! Благодарим още веднъж на всички, които споде ...
Празници
сподели
Цветница

В неделя, една седмица преди Великден, е Цветница. На този ден християнската църква почита Цветоносната неделя, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим преди еврейската Пасха. В евангелията четем, че Спасителят пристигнал в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещнали с маслинови и лаврови клонки и постилала дрехите си пред него.

Сутринта на тържествената църковна служба всички носят върбови клонки и китки от пролетни цветя (или вземат осветена върба и здравец от църквата). Оттук и името, с което българите наричат празника – Връбница. Свещеникът осветява венчетата от върба и после тази четена върба отнасят вкъщи и поставят под иконата. Там тя ще преседи до следващата Връбница. Приема се, че прекадената върба е чудодейна и лековита и с нея баят против уроки на децата и домашния добитък. Вярва се също и в нейната предпазна сила. През лятото, по време на жътва, жените слагат венец от тази върба на главите си, против главоболие, или на кръста, за да не ги боли. Когато се зададе градоносен облак изнасят кадените върбови венчета, гледат облака през тях и с магически заклинания прогонват бурята. Някъде слагат от върбата в храната на добитъка, за да е здрав или я заравят в средата на нивата, за да се роди много жито. Забиват я и в градините, за да не ги ровят къртиците.

За Цветница е характерен лазарския обичай кумичене (кумичкане). С него приключва цикълът от момински пролетни игри. Момите, които са ходили „на Лазар”, се събират и тръгват към близката река. Всяка носи венче от върбови клонки, китка цветя или обредно хлебче (колаче), увито в чист месал и наричано кукла (оттук в Северозападна България наричат празника Къклинден). В Карнобатско кумиченето се прави и с ладийки от папур – царевични листа. Щом стигнат до реката момите се залавят на хоро и пеят песни с любовен характер. Девойките пускат по течението на водата своя знак и чието венче или колаче излезе най-напред, тази мома провъзгласяват за кумица, кръстница на лазарките. От сега нататък тя ще бъде много почитана и уважавана.

С лазарските обичаи девойките влизат в нов социален статус и вече са готови да се омъжат. Много разпространена е народната поговорка, която казва, че „ерген, който не е коледувал, и мома, която не е лазарувала, не могат да се задомят“. А според древно поверие девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде грабната и заблюдена от змей. Вечерта на Връбница на селския мегдан за последен път се извива лазарското хоро.

На Цветница имен ден празнуват Върбан, Цветан, Цвета, Цветанка, Цветанка, Цвятко, Цветелин, Цветозар и всички, които носят имена на цветя, растения и дървета – Явор, Ясен, Калина.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...