Новини
21-09-2017
Драги приятели, От името на ИЕФЕМ – БАН и Националния етнографски музей имаме голямото удоволствие да ви поканим на благотворителния концерт за събира ...
04-09-2017
Балканско вече има още един просторен и уютен дом. На 17 август, официално открихме магазина ни в Бургас! Благодарим още веднъж на всички, които споде ...
Празници
сподели
Великден

Възкресение Христово е един от най-големите и тържествени християнски празници. По решение на Първия Вселенски събор в Никея (325 г.) Пасхата трябва да се празнува в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие (то е астрономическа величина и е на 21 март, а на няколко години веднъж на 22 март). Възкресение не трябва да се празнува преди или в един ден с юдейската Пасха, защото Исус Христос е възкръснал „сутринта рано в първия ден на седмицата”. Денят на Великден се определя според лунния календар, а той не съвпада със слънчевия и това е главната причина за променливостта на датите, на които се празнува Възкресението. До приемане на Григорианския календар през XIV в. не е имало разлика в датите на честване на Източния и Западния Великден. За подвижните празници като Великден нашата църква се ръководи от стария Юлиански календар, а за постоянните – от т. нар. Поправен Юлиански коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи.

Българите наричат празника Великден, Велиден. Цялата предходна седмица, позната като Страстна, Велика неделя, преминава в приготовления за големия ден. Особено много се тачат сряда, четвъртък, петък и събота. На Велика сряда жените не трябва да работят никаква домашна работа – не тъкат, не предат, не шият. Вечерта в родопските и странджанските села берат билки и треви, коприва, лапад, а също и здравец, който връзват на китка и на следващия ден носят на роднини и съседи. Бере се и цветето великденче, което топят във вода. С тази вода момите и децата си мият лицата за хубост и здраве.

На Велики четвъртък жените боядисват яйца. Великденските яйца или прашки, както ги наричат в Западна България, ще се ядат до Спасовден, т.е. 40 дни. От тях се дава на роднини и гости, на сиромаси и друмници и на всеки, който влезе в къщата през Светлата неделя – седмицата след Великден. Затова в миналото домакините приготвяли цял кош с боядисани яйца и в една заможна къща с по-голяма челяд техният брой бил не по-малко то 500.

Преди да ги боядисат, жените внимателно почиствали яйцата с лишия – вода с пепел. По стара традиция първото яйце се боядисва в червено и то е първото снесено яйце за деня. Вярва се, че то, а и изобщо червените яйца имат магическа сила и предпазват от болести. С тях се бае против уроки, развалят се магии. В миналото за боядисване на великденските яйца са използвали естествени багрила от растителен произход. Корените от растението брош и от билката риган боядисват в червено, жълт цвят се получава от орехови листа, ябълкови кори, смрадлика, змийски лапад и лучени люспи. Жените ги накисвали предишната вечер в мълчана вода и на сутринта я възвирали заедно с яйцата. Химическите бои за яйца се въвеждат около 20-те години на XX век.

Великден се празнува три дни. В неделя е Възкресение Христово и всички, празнично пременени, отиват на тържествената служба в черквата. Запалената там свещ отнасят вкъщи „като всички се поздравяват с: „Христос возкресе!”. Отговорът е: „Во истину возкресе!”. Чукат се с боядисани яйца и чието яйце излезе най-здраво – кължок, къцач, той ще е здрав и честит през годината. После се отговява с червено яйце и великденски хляб. Черупките от боядисаните яйца се заравят в нивата, за да ражда богато.

На Великден традицията повелява младоженците да гостуват на родителите си, на кумовете и девера, като им носят поклон, каниска – кошница с боядисани яйца, шарени перашки и великденски краваи. Булката е пременена в най-хубавата си и гиздава премяна. Домакините също даряват младите с яйца. След това всички сядат около богатата великденска трапеза. Когато угощението свърши, връзват люлки на клоните на високи дървета и момите се люлеят, за да не бъдат похитени от змейове и самодиви. Люлеят се и млади жени и деца, за да се предпазят от лоши болести. Наоколо девойките пеят обредни песни. През трите празнични дни на селския мегдан се извиват хора, първите след Великите пости. Гостува се и у имениците – Величко, Величка, Велика.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...