Тези обичаи и обреди се отнасят до родилката и детето. Целта им е да се предпазят от вредностни влияния и родилката да се върне към нормалния си живот на съпруга, а детето – да расте здраво и да му се предопредели добро бъдеще.

Обичаите и обредите, имащи за обект родилката са съсредоточени в първите 40 дни след раждането, когато тя се смята за нечиста. От една страна обичаите предпазват родилката (като уязвима, поддаваща се на зловредни влияния) и от друга страна – предпазват околните от нечистата родилка.

Майката и детето се смятат под близкото покровителство на св. Богородица. Вярва се, че родилката се мъчи докато тя дойде; ако мъките са продължили дълго се е вярвало, че Богородица е била нейде заета и се е забавила. Обичай веднага след раждането е да се омеси и опече малка богородична питка (повойница, първа пита, бабина пита).

Новороденото първо се поднася над огнището или се промушва през пиростия, за да бъде здраво. Следващата грижа е закърмянето, което прави майката. По време на закърмянето бабата държи над главата й сито с хляб и чесън и по един хляб под мишниците, за да бъде детето винаги сито. Ако родилката още нямала кърма, поканвали чужда жена да захрани и закърми детето. Тя трябвало да има кърмаче, всичките й деца да са живи, да е чиста и добра.

Първото окъпване става, като във водата слагат различни билки за здраве (около 40), пуска се сребърна пара и се счупва прясно яйце.

Характерно за българите е осоляването на новороденото. То става на третия ден след раждането. След окъпването, детето се насолява с делбел слой сол по всички части на тялото, освен главата. Така го повиват и оставят да пренощува, след което пак го окъпват. Това се прави, за да не мирише на лошо потта му.

Първите 40 дни след раждането, родилката се смята за нечиста и подлежи на много забрани. През тези дни тя не трябва да се докосва до огън, да доближава чешма или кладенец. Ако се наложи да отиде за вода, трябва да чака отдалече някой да й налее, защото в противен случай кладенецът ще се пресуши. Не бива да пере пелените на детето си и да меси хляб, не трябва да доближава хамбар, да влиза в градина и да излиза на харман, защото се е смятало за лоша поличба.

Родилка не бива да изкарва и да извежда добитък, да изпраща с поглед домашните си, когато отивали на работа, защото млякото й намалявало. Срещата на две нечисти родилки се смятала за нежелателна и вредна и могла да причини спирането на млякото на една от тях.

Вярва се, че до 40-ия ден каквото и да се изнесе от дома на родилката причинявало намаляване на млякото й, затова се забранявало даването назаем, подаването и пр. Пълна изолация съществува за родилката от полови сношения, поради греховност, а в някои случаи и „неочистеност“.

40-ия ден е очистителен. На него родилката, заедно с бабата отиват на църква на чиста молитва. Свещеникът й прочита молитва, поръсва и нея и бабата със светена вода и с това тя се врща към нормалния си начин на живот. След черквата става и народното очистване. Родилката, заедно с бабата отиват на гости в чужда къща – на майката на родилката, кумата или друга близка жена, която е предупредена. Домакинята посреща родилката пред прага на къщата и сипва вода пред краката й, на прага и на самите крака, когато е застанала на прага. Домакинята е приготвила обяд за двете жени и дарява детето с брашно и яйце.

Вярвало се е, че на третия ден след раждането идвали орисниците, които сядат до детето и определят съдбата му: колко дълго ще живее, за кого ще се ожени, какво ще е социалното и имотното му състояние и т.н. И трите имат свое мнение, като мнението на третата орисница е решаващо. Във връзка с това им слагат зад вратата трапеза с вкусни гозби, чисти кърпи и сребърни накити от родилката, за да ги предразположат. Разказват се истории, за това , което е чуто да се казва от орисниците. Вземали се и съответните мерки да се променят нежеланите предсказания, но те винаги са настигали орисания: „Що ти е написано не може да бъде избрисано“.

Погача.

Към определяне съдбата на новороденото косвено отношение има и първото гостуване на родилката с детето – т.нар. пита. Тя има различни названия погача, турта, пануда, а в северозападния Софийски край наричат целия обреден комплекс повойница. Този обреден комплекс е запазен в различна степен и и ма в по-голямата си част общобългарски елементи.

Този обичай се извършва не по- късно от 40 дни след раждането. За пита се канят само жени, омъжени и с деца. Мъже, моми, деца и невести не се допускат. В дома на родилката се приготвя прясна пита без украса и ядене според сезона. Всяка от поканените жени също носи пита и нещо за ядене-почти винаги кромид лук. Носят и дребни монети за детето.

В уреченото време поканените се събират в дома на родилката. Обикновено неразположените жени не отивали, въпреки че са поканени. Бабата прекадявя питата, пекадява я и я разчупва над главата си или на главата си. Благословията е за детето – да е здраво, щастливо, учено, имотно, многодетно и т.н. Всички си вземат от тази пита. В отделни села вярвали, че тази пита и тамяновият дим от каденето ималисвойството да повишават раждаемостта при жените. След разчупването на питата се чупели и питите на гостенките и също се раздавали заедно с яденето. От всяка пита и от всичко донесено събират по малко в сито за родилката. За нея е и лукът, който според народните вярвания „дава“ на родилката мляко. При детето остават донесените пари, завързани стегнато в кърпа,“за да е пестеливо“. Гостенките не си взимали съдовете, в които са донесли храната, за да не „изнася детето от къщи“. На другия ден им отнасяли съдовете с малко зърно в тях.

Тъй като питата се прави винаги в периода, през който жената се смята за „нечиста“, а и детето все още е податливо на лоши външни влияния, домакините и гостенките вземат предпазни мерки. Обикновено на прага се слага желязо и червен конец, така че при влизане и излизане жените да ги прекрачат. Освен това, на тръгване, всяка жена обръща полата си и откъсва от дясната страна на долната й част конец, който оставя при детето. В Бистрица имали следния обичай за да предпазят детето: взимат една от пелените му и я дават на

млада жена, която живее с мъж. Тя я постила ня брачното ложе и сутринта я връща обратно. Повиването на детето с тази пелена не само го предпазва, но и го лекува, ако вече е заболяло.

Питата винаги завършва преди залез. Освен общите предпазни съображения, тук се има предвид и известно влияние върху съдбата на детето. Така то няма да „закъснява“ в живота. Най-важното – навреме ще встъпи в брак. Това е една от основните обредни цели на комплекса, заедно с осигуряването на нормалното развитие на детето в селския колектив.

Разказват, че през 1930г. в Бусманци, Софийско, месили пита на една стара мома, защото мислели, че не са й правили пита като малка. Скоро след това, съвсем неочаквано, я поискал един вдовец от от съседното село и тя се омъжила.

В днешно време този обичай се спазва на много места, но се е изменил значително от смесването на различните традиции и истории, събрани от всички краища на страната.

Кръщаване на детето

Кръщаването на детето е следващият важен обреден комплекс То има канонична и обредна страна. Резултат от каноничната е създаването на духовно родство с кума-кръстник. Кумството е по-наследство, така че тази връзка не е нова и не получава църковното си осмисляне.

Голямо значение има кръщаването на деца в „една вода“, т.е. в един купел. То се осмисля на народна основа като създаване на побратимство и действително се приема като пречка за брак.

Обикновено децата се кръщавали до десет дни след раждането им. За кръщаване се избира празничен ден – обикновено неделя. Кръстникът по традиция е кумът на родителите на детето. Ако кумът не може да кръсти детето, той избира подходящо лице от неговите роднини.

Допуска се още един случай за смяна на кръстника, което е и създаване на ново родство по кумство. Когато в семейството са умирали вече малки деца са правили следното: бабата взема добре повитото дете и го оставя на кръстопът. Който пръв види детето и отиде при него, трябва да кръсти детето. Според обичая нито старият кръстник има право да се сърди, нито новият да откаже. Тази практика е характерна за Софийския край и е била активна до 30-те години на миналия век.

До кръщаването на детето името му не се знае. То е „еврейче“ – наричат го „голчо“, „пуже“, „кушле“. Обикновено се подновяват имената на дядото и бабата по бащина линия, а след това по майчина. Кръстникът избира имената в този ред. Интересното е, че кръстникът има пълното право да избира името, без да се съобразява с мнението на останалите роднини.

Ако в селото нямало църква, кръщаването се извършвало вкъщи. В този ден, бабата, която е бабувала, майката, кума, кумата и по-рядко бащата на детето не бива да ядат докато не се извърши обредът. Това се правело, за да не страда детето от зъбобол или, според друго тълкуване, от болки в ушите.

Предаването на кръстеното дете при донасянето му вкъщи ставало по два начина. При единия, кръстникът го подава първо на дете, най-често момче. Това се правело според вярването, че от това зависи пола на следващите деца на майката. Ако вярването е , че от това се повлиява бракът на кръстеното дете, то се подава на дете от противоположния пол.

В много краища кумът лично предава детето на майката с думите: „Еврейче взех – християнче ти давам.“

Нарежда се трапеза, на която по традиция присъстват само близки.

Кръстникът дарява детето с риза и повой, а получава от родителите му комплект бельо или риза. Даряването става на трапезата. В отделни села питата се чупи с благословия. На места кръстницата символично захранва детето със залък от питата и му слага лъжица под лявата мишница. Това се прави, за да „лъже“ момите ако е момче и да се ожени лесно.

Прощъпулник

С този обичай, наречен още престъпулкя, прощъпалник се отбелязва прохождането на детето. Най-добре е обичаят да се изпълни в понеделник, сряда или неделя.

Майката омесва питка без украса. Основното на ритуала е да се търкулне питката, която проходилото дете трябва да вземе. Обикновено присъстват и съседските деца. Те тичат наоколо. Ако при това не се спъват – детето ще е пъргаво и сръчно. На отделни места преди да търкулнат питката я дават на пъргав и сръчен човек, който подтичвайки с нея прави обиколка на помещението. В някои райони, за късмет и благополучие, търкулват питката и сипват вода, за да мине детето през водата, когато ходи след питката.

На този ден се гадае и за бъдещата професия на детето. По предмета, който детето вземе най-напред се предвижда и с какво ще се занимава като порасне.

Предметите се слагат на края на импровизираната пътечка, по която се търкулва питата. В много краища на страната, предметите се слагали върху питата. В миналото това са били занаятчийски инструменти – чук, игла, черпак и т.н.

Днес, предметите са много по-разнообразни и изборът им зависи изцяло от въображението на родителите. Важно е всеки един от тях да е наречен на определена професия, като е препоръчително педметите да са непознати за детето.

Отбиване на детето

Отбиването на детето е ставало между първата и третата му годинка и не се е отбелязвало със специални обреди. Опича се питка, а на места и яйце. Питката или се търкулва или се дава на детето в торбичка. На някои места в страната, майката потупвала детето с бухалка по дупето и казвала: „До сега си бозало, сега ще ядеш.“ Върху отбиването оказвали влияние представите, че е вредно за бременната да кърми и че не бива веднъж отбито, детето да се кърми отново. Вярвало се, че така ще придобие способността да „урочасва“.

Поникване на зъбче

Поникването на първите зъбки не се е свързвало с конкретни обреди. В някои краища, бабите трият поникналото зъбче с игла или със сребърна пара, „за да е здраво, като желязо и бяло като сребро“.

Смяната на млечните зъби рядко се е отбелязвало обредно. В с. Курило, Софийско, е отбелязана познатата практика да се хвърля падналото зъбче на покрива на къщата. Това зъбче се „дава“ на мечката и се чака от нея в замяна железен зъб „на ти, мечко, костен зъб – ти ми дай железен“.

Едномесеци

В обичаите, свързани с отглеждането на детцата, заема място разделянето на едномесеци. Това са деца от една майка, родени в различни години, но в един и същ календарен месец. Вярвало се е, че тези деца имат свързана съдба и умират в един и същи месец. Такава връзка има и между близнаците, и между родителите и децата. За да живеят независимо един от друг, едномесеците се разделят като ги „лекуват“ – т.е. съдбите им се разделят.

„Лекуването“ ставало по два начина, всеки почиващ на различен принцип. Лекували ги като поставяли между тях преграда – например засаждат дърво или като разделят на две нещо цяло и дадат на всеки неговата половина.