При безводие, в късна пролет и през лятото се извършва обичаят пеперуда (пеперуга, пеперунга и др.) – така наричат обичая в източните райони на страната или додола (дудула, дудулица), ойлуле – в западните. Изпълнява се от девойки, които са наставлявани и ръководени от по-възрастни жени. Избира се девойка (пеперуда)– най-често сираче, която се отрупва със зелени клончета и листа така, че се вижда само лицето. Тя държи в ръцете си снопчета от зеленина и размахвайки ги в танца си прилича на пеперуда. Групата от пеперугарки развеждат пеперудата от къща на къща из селото, пеейки песни на които пеперудата играе – маха с ръце, подскача и се върти в кръг. Песните са същинска молба за дъжд, отправени към Бога.
„Пеперуга ходи,
ходи, та са моли:
Дай, Боже голям дъжд,
да се роди просо,
Просо и ръченица…“
По къщите пеперугарките са посрещани и дарявани с жито, мас, брашно и други продукти, които изнасяли в сито, за да е „сита годината“. Стопанката залива пеперудата с вода, а на изпращане търкулва празното сито, и по начина, по който пада, се гадаело каква ще бъде годината. На места окичвали пеперудата с бурени и живи жаби, в някои краища и с кост от незнаен гроб. Накрая пеперугарките отивали на реката, където захвърляли зеленината и се пръскали с вода. Завършвали обичая с обща трапеза от получените дарове, която е приготвена от стара жена, бременна или кърмачка.
Този обичай е оформена образно-символична молба и заклеване, отправени от земеделеца към Бога за необходима влага. Затова са и зеленината и обливането, поливането, пръскането с вода, което по естеството си е имитативна магия, съпроводена с култов елемент – молба чрез песни към Бога за дъжд.
Омилостивяването на Бога е друг култов елемент; средство за това е споменаването на гладните сираци в песните, а и момичето – пеперуда трябва да бъде действително сираче.