Новини
21-09-2017
Драги приятели, От името на ИЕФЕМ – БАН и Националния етнографски музей имаме голямото удоволствие да ви поканим на благотворителния концерт за събира ...
04-09-2017
Балканско вече има още един просторен и уютен дом. На 17 август, официално открихме магазина ни в Бургас! Благодарим още веднъж на всички, които споде ...
Обичаи и традиции
сподели
Лазаровден

Лазаровден е с подвижна дата и се чества в събота, една седмица преди Великден. Православната църква почита на този ден възкръсването на Лазар.Евангелието от Йоан разказва как Христос възкресил умрелия Лазар, брат на Мария и Марта, на четвъртия ден от неговата смърт. Той живял още 30 години като спазвал строг пост и бил избран за пръв епископ на град Китион на остров Кипър.

Българите наричат празника Лазарица, Лазар, Лазарска събота. Празнува се в чест на нивите, пасищата и гората. Обичаите на Лазаровден са жизнерадостни и поетични, свързани с пролетното събуждане на природата, с надеждите и мечтите за благоденствие и задомяване на момите. Това настроение е възпято и в народите песни, които се пеят на този ден:

„Що ми е мило и драго, че се е пролет пукнала, все е излезло на трева, и стока, маре, и мъка: сиви говеда в гората, вране коневе в полето. На илядници овчици, и на стотици козици”.

Особено интересни са старинните обичаи, изпълнявани на Лазарица – лазаруване и боенек. Лазаруването е общобългарски обичай, който в тракийската и родопската област се изпълнява в две последователни съботи. През първата събота, наричана Малък Лазар, лазаруват малки момичета, а през втората, позната като Голям Лазар -девойки на възраст за женене.

Участничките в обичая се наричат лазарки, лазарици. Повсеместно е разпространено вярването, че момиче, което не е лазарувало, не може да се момее. Всяко девойче може само веднъж да бъде лазарка.

Подготовката за лазаруването започва веднага след Тодоровден. Момите се събират, разделени на групи по махали и под ръководството на вече лазарували девойки или на по-възрастни жени – майки или други близки, разучават лазарските песни и игри.

В ранно утро на Лазарица из селото тръгват лазарките, закичени със свежи цветя по главите, облечени в нови, чисти носии, в които задължително трябва да има елемент от невестинска премяна. Те са разделени на чети, като всяка се състои от по четири пеячки и две шеталици и се предвожда от кумица. Най-голямата и най-порядъчната мома в селото избират за селска кумица.

Лазарките обикалят всички къщи в селото, като във всеки двор изпълняват специални обредни песни, посветени на отделните членове от семейството. Пеят на стопанина, на стопанката, на невестата, на бебето, на възрастните в къщата.

Специални песни има и за овчар, за свещеник, за терзия, като най-много са за момите в къщата. В тях се пее за качествата на момата, за любовта между моми и ергени, за бъдещата женитба. Ето една такава песен:

„Ай, Лазаре, Лазаре, тука са ни казали, че има мома и момък. Я момата женете, я момъка годете”

Ако стопаните имат кошери, лазарките пеят и за пчелите. Докато пеячките пеят, шеталиците, под съпровода на песните, играят ритуалния лазарски танц боеник, буенек – несключено, много буйно хоро. То се играе за берекет и за здраве. Лазарките подскачат високо и тропат с крака, за да растат високо житата и да се плоди добитъкът. При танца размахват пред себе си бели лазарски кърпи.

Стопаните даряват момичетата с бели яйца, които една от тях събира в кошничка. Лазарките се очакват с голяма радост от стопаните. Силно се вярва, че къща, в която са пели и играли лазарките, ще бъде честита и домочадието ще се радва на здраве и дълъг живот. Лазарките не влизат само в дом, в който е починал човек и още не е изминала една година от погребението му.

В лазарските обичаи е залегнала и идеята за осигуряване на плодородие и здраве. Лазарските дружини обхождат и селското землище, пеят обредни песни по ниви и ливади, пеят и на житото: „Къде ние заминало, родило се, преродило, та на земия натегало, от два класа кутел жито, от два грозда бочва вино!” В Южна Тракия лазарките изпълняват и пеперударски песни, с които молят Бога да изпрати дъжд, тъй необходим за посевите. В източните части на страната в лазарските чети има и други обредни персонажи-боенек и лазарова булка. Девойките избират някоя лична мома, пременяват я в мъжки дрехи, слагат на главата й калпак, а в ръка й дават да държи брадва или тояга. Тази мома ще изпълнява в обичая ролята на младоженец – зет. Избират и едно малко момиче, с живи родители, забулват главата му с бяла или червена кърпа и го пременяват като лазарова булка. В лазарската група често има моми, които изпълняват мъжки роли.

На Лазаровден имен ден имат Лазар и Лазара.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...