На 14 септември българската православна църква отбелязва Въздвижение на светия кръст Господен.

Имен ден празнуват: Кръстан, Кръстана, Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена.

Българският народ свързва този ден с края на лятото и началото на есента. Според обичая на Кръстовден, наречен още Гроздоберник, се осветява семето за посев и започва гроздоберът.

Празникът е свързан с важни събития в историята на християнската църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, и връщането на животворящия Кръст от персийски плен през 17 век.

След страданията и разпятието на Христос, кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

На този ден на гроба Господен се събират хиляди поклонници. Епископът държи Светия кръст и го повдига „въздвижва“ високо над главите на присъстващите, за да може да се види от всички. Празникът е получил името си от това „въздвижение“.

На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост като ястията за празника са зелник с праз лук и печена тиква. Първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за плодородие и здраве. На Кръстовден празнуват и лечителите, които лекуват болки в кръста, навехнати и счупени крайници.