Новини
29-11-2017
Запазете датата 30 ноември, когато ви каним в “Балканско”на дегустация на вина от изба „Мидалидаре Естейт“. Сред тях си заслужава да споменем имената ...
21-09-2017
Драги приятели, От името на ИЕФЕМ – БАН и Националния етнографски музей имаме голямото удоволствие да ви поканим на благотворителния концерт за събира ...
Обичаи и традиции
сподели
20 декември – св. Игнатий Богоносец (Игнажден)

Свети Игнатий Богоносец се празнува на 20 декември.

Именници са: Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира, Светла

Той е бил ученик на Йоан Богослов, а по-късно епископ на Антиохия, който мъдро управлявал паството си, без да жали труд и сили.

Император Траян се опитал да разколебае епископа във вярата му и като не успял, заповядал на го хвърлят на лъвовете в Рим. Християните събрали костите му и го погребали в Антиохия. Узнавайки как мъжествено е отишъл на смърт в името на своя Бог, император Траян съжалил, че го е осъдил така жестоко и се убедил, че християните са честни и добри хора, покорни на законите му, освен ако не противоречат на християнската вяра. Заповядал да прекратят гоненията срещу хрстияните.

Българският народ отделя значително място на празника на свети Игнатий Богоносец. От коледните песни научаваме, че „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа“. Народът е възхвалил образа на майката, приравнявайки Божията майка с обикновената родилка, коята понася болката от предстоящото раждане.

Игнажден е особен ден в народния календар. От „полаза“ рано сутринта на този ден зависи какъв ще бъде животът на „полазеното“ семейство през идващата година. Според народната вяра, какъвто човек (добър, лош, здрав, болен, богат, беден) пръв посети дома, такива ще бъдат членовете на семейството. Поради тази причина, имало негласна забрана да се ходи на гости сутрин рано. Радост за домакините е , ако в дома им пръв влезне здрав, добър и щедър човек. Или ако хубава, млада, бременна жена първа прекрачи прага им. Навсякъде се спазвал обичая преди полазникът да влезне в къщата да вземе няколко цепеници от дръвника и с тях да подкладе огъня при влизане в дома. След това домакините нареждат постна трапеза със специално омесена пита. Благословиите са за здраве, щастие, берекет и веселие.

Навсякъде в страната домакинята сяда върху скрина със слама, сякаш мъти пиленца. На места слагат под стола на който ще седне „полазникът“ глава чесън против магии. Всички, които идват в дома трябва да са с пълни ръце. Затова обикновено идва омъжена дъщеря или отделена снаха със шише ракия и погача, като води със себе си деца. В Елинпелинско, рано сутрин на Игнажден във всяка къща се меси хляб. С шиповете на дарака за влачене на вълна се откъсва от парче от тестото, колкото за малко колаче. Това колаче не се пече, а се оставя да изсъхне на високо място в къщата – иконостас, долап и т.н. Колачето се употребявало като лек при болка. Когато втаса тестото, домакинята прави краваи за всеки член на семейството, като ги изпича и слага на трапезата.В западните краища всяка къща е имала „сполазник“, който идвал пръв на Игнажден и благославял къщата. Домакинята пръскала около него приготвени по-рано семена –боб, леща, орехи, повтаряйки „Амин, дай, Боже!“.

В Пернишко, Трънско, Радомирско, полазникът сядал върху слама зад вратата и кудкудякал като кокошка, за да снасят кокошките винаги в полога си.

На този ден домакините чистили комините и измитали саждите навън, за да няма бълхи през лятото или ги хвърляли в реката, за да отнесе водата всички лошотии от къщи и да върви всичко „по вода“. Момите гадаели кой ще бъде техния избраник. Взимали ечемик, посипвали го на главата си и наричали: „Който ми е на късмет, да дойде нощес да жънем заедно.“ Вечер поставяли няколко зърна под възглавницата си, повтаряли три пъти заклинанието и очаквали момъка, за който ще се омъжат да се яви в съня им.

На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.
Готвят се сарми, за да бъдат кокошките качулати. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.
От житото опитват първо момичетата, за да се раждат повече кокошки, отколкото петли. Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго край огнището, за да дойдат годежари.

На този ден не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да “не излезе берекетът”. Не се иска и не се дава нищо на заем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг.
От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...