Новини
21-09-2017
Драги приятели, От името на ИЕФЕМ – БАН и Националния етнографски музей имаме голямото удоволствие да ви поканим на благотворителния концерт за събира ...
04-09-2017
Балканско вече има още един просторен и уютен дом. На 17 август, официално открихме магазина ни в Бургас! Благодарим още веднъж на всички, които споде ...
Обичаи и традиции
сподели
Сурвакане

Сурвакането като един от най-характерните за празника обичаи е познато в цялата етнична територия на българите. Най-общо, неговият обреден смисъл е пожелаване и осигуряване на здраве и всеобщо благополучие, което според народните представи може да се постигне по обредно-магически път чрез докосване със сурова, свежо откъсната клонка и то именно в първия ден на годината. Този обичай придава своеобразен колорит и особено настроение на целия празник и това го прави много очакван от всички.

Най-широко е разпространено сурвакането, в което участват деца на възраст от 4-5 до 10-12 годишни, като на места са само момченца. Още преди разсъмване (по-малките – рано сутринта на празника), събрани на групички от по няколко деца, те тръгват из селото. Наметнало шарена торбичка през рамо, всяко дете е със свежо откършена пръчка – сурвачка (суровакница, суровица, сурва, суровиска). За нея са се погрижили бащите или по-големите братя. Сурвачката се прави винаги от плодно и родовито дърво – леска, черница, слива, круша, но най-често от дрян. Заради качествата му на здраво дърво, което най-рано цъфти и дълго живее, то се е утвърдило в народното вярване като символ на здраве и дълъг живот и се предпочита за направа на сурвачка. При избирането на дряновите пръчки се гледа да бъдат кичести и с много пъпки. На едни места сурвакат направо с откършената пръчка, но по-често тя е старателно украсявана. В украсата на сурвачките са наблюдава значително разнообразие, което може донякъде да се систематизира в териториален план. В областите където преобладава земеделието, сурвачката се украсява с житни класове, малки кравайчета, сушени плодове, боб и др. В животновъдните райони, украсата е била най-често разноцветна вълна.

По името на този основен за обичая предмет се наричат и самите участници – сурвакари, суроваскари, василичари. Най-напред те сурвакат всички членове на своето семейство, а после обхождат домовете на роднини и съседи. Като започват от най-възрастния, те съответните благопожелания. По своето съдържание известните варианти на сурвакарската благословия са съвсем еднотипни, само понякога по-разгърнати.

Накрая домакините даравят децата със специално приготвени за тях кравайчета, с ошав и дребни монети.Сурвачките се хвърлят по течението на реката „за да тече животът като по вода”.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...