Новини
21-09-2017
Драги приятели, От името на ИЕФЕМ – БАН и Националния етнографски музей имаме голямото удоволствие да ви поканим на благотворителния концерт за събира ...
04-09-2017
Балканско вече има още един просторен и уютен дом. На 17 август, официално открихме магазина ни в Бургас! Благодарим още веднъж на всички, които споде ...
Занаяти
сподели
Филигран и накити

Обработването на благородните метали и техните сплави има хилядолетни традиции по богатите на рудни залежи български земи. Достигналите до нас произведения на тракийското златарство носят белезите на високо художествено и технологично майсторство. Наред с основните техники на отливане и изчукване, тракийските златари още през Vв. пр н.е. работят и филигран – една от най-трудните златарски техники.

През Xв. златарството се споменава вече като самостоятелен занаятчийски отрасъл в българските градове. След XIIв. се срещат сведения и за селски златари. Оттогава започва и специализирането на златарите в различни златарски техники: отливане, коване и изчукване, гравиране, ажур, филигран, гранулация, емайл, монтиране на скъпоценни скъпоценни, полускъпоценни и стъклени камъни, кехлибар и др.

Изкуството на златарския занаят не замира през петте века на османското владичество. Още през първите векове на робството майсторите в старите средновековни златарски центрове Чипровци, Кратово, Враца, София получават известни привилегии. От този период са запазени много църковни произведения, майсторството на които доказва, че най-добрите традиции на българското средновековно златарство са живи.

Под ориенталско влияние българското златарство възприема някои характерни декоративни елементи като пречупената и заострена арка, полумесеца, елементи от стила „лале“ , източни архитектурни силуети и др.

След възраждането, обществено-икономическите изменения благоприятстват за развитието на златарския занаят. През XIXв. златари работят почти във всеки град, а и в някои по-големи села. Оформят се нови златарски центрове: Видин, Самоков, Панагюрище, Карлово, Пловдив, Котел, Сливен, Ямбол, Призрен, Битоля, Скопие, Щит, Дебър, Прилеп, Охрид, Царево село, Лозенград и др.

Златото и среброто са основните материали на златарския занаят. При отливане на предмети с масово предназначене се използвали и разни по състав сплави: бронз, месинг, пахом и др. Среброто сплавяли предимно с мед.

В златарството се използва много по-усложнен инструментариум в сравнение с останалите металообработващи занаяти. Някои от инструментите са се правили и от самите златари.

Основните техники в традиционното българско златарство са отливане, коване и изчукване, филигран и гранулация. Произведенията на занаята са били предназначени за традиционното задоволяване на народа от накити, някои от домашните потреби и битови предмети. Наред с това, златарите произвеждат и предмети с култово предназначение.

Развитието на накитите през Възраждането е успоредно с развитието на националното облекло.

Разнообразието на произвежданите от златарите традиционни накити е голямо.

Надушните накити са едни от най-разпространените па българските земи. През епохата на османско владичество при тях се забелязва голямо разнообразие от варианти по отношение на формите и украсите. В Северозападна българия са характерни т.н арпалии или търкуланки; в Западна България са характерни подобните на птичи нокът висулки- нокти. В Габровско са рзпространени надушниците „смочета“, които са от вида на многостръките висулки. Повечето тежки и непрактични за носене надушници с времето отстъпват на изработваните в по-ново време обици. Те са сравнително по-малки и често обработени с техниката на филигран.

За закрепване на невестинските кърпи и за украса на главата се изработвали игли, наричани чомолушки(западна България), прибодки(Тракия), подобни на стилизирани петлета (Разградско), курешници(Родопско). Други накити от рода на иглите са трепките, тепелъци и косичниците, които са съставени от подвижно скачени плочки във вертикален ред.

Прочелниците са разнообразни по форма и украса накити за главата, оформени от една или няколко орнаментирани плочки, повечето с верижки или висулки. В Габровско прочелникът се нарича кръжило, в Тракийската низина-градушки, голяма забодка, в Югозападна България китка идр.

Голямото разнообразие на изработваните гердани се свежда до два основни типа: прилегнали към врата и по-дълги, спуснати към гърдите. Металическите колани са съставени от отделни четвъртити или пречупени в средата плочки нанизани на ножа.

Пафтите, наричани чапрази, пахти, пуфти се изработвали масово през периода на османското владичество. Те са характерни произведения за всеки златарски център.

Тяхното богато разнообразие се свежда до три основни типа, продълговати, във форма на индийска палмета и кръгли пафти. Продълговатите пафти имат много стари традиции. Те често са украсени с лята имитация на преградъчен емайл. Палметообразните пафти се срещат почти по всички краища на страната. Като допълнителна украса нерядко се срещат и седефени плочки. При украсата на кръглите пафти е изразено силно западноевропейското влияние в орнаментиката.

При пръстените, характерна е формата на пръстена нокът, използван от мъжете при стрелба с лък. Широко разпространени са и пръстените кошничари, столовати, изработени от шест споени части. Грошоватите пръстени са с плочка с форма на монетата грош. Котленските канташлии пръстени имат в средата на кръглата си плочка скъпоценно или стъклено камъче.

Разпространени са и навитите букалии или кубелии гривни. Сравнително по-нови са изработваните в почти всички златарски центрове гривни ентешии, които се състоят от множество верижки, съединени при закопчаването с продълговати или полуелипсовидни плочки.

Едни от най-изисканите и скъпи златарски произведения от епохата на Възраждането, се правели от чисто сребро и позлата с техника на ажурен филигран. Материалът, с който се работи в тази техника – изтеглени телени нишки и зърна, определя характера и структурата на филигранната украса.

В наши дни традициите на тази техника се пазят и използват в кооперацията „Сувенири и бижутерия“ в гр. Берковица. Кооперацията е основана през шестдесетте години на миналия век от Теодор Спасов, който е изучавал изкуството на филиграна в Чипровската школа.

Днес в кооперацията работят едва десет жени, които продължават да изработват изящни бижута и предмети, съчетавайки традиционни мотиви и модерен дизайн.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...