Новини
21-09-2017
Драги приятели, От името на ИЕФЕМ – БАН и Националния етнографски музей имаме голямото удоволствие да ви поканим на благотворителния концерт за събира ...
04-09-2017
Балканско вече има още един просторен и уютен дом. На 17 август, официално открихме магазина ни в Бургас! Благодарим още веднъж на всички, които споде ...
Занаяти
сподели
Национални носии

Традиционното народно облекло, наред с езика и песенното творчество, създава зрителна представа за етнографското многообразие на българсия народ. Фонд „Българско народно облекло” е най-богатото в страната етнографско музейно хранилище с образци датиращи от 19 – началото на 20 в. Фондът се попълва чрез дарения и откупки. Най-голямо дарение от традиционни костюми правят членовете на царското семейство – царица Йоанна Българска, цар Борис III, княгиня Евдокия и княгиня Мария-Луиза. Българските народни носии са изключително важна част от духовната и материалната култура на българския народ.

Изследователите на българския традиционен костюм определят три основни типа женско облекло, в зависимост от горните дрехи: двупрестилчено, сукманено и саяно. Съответно мъжката носия се разделя на белодрешна и чернодрешна. Тези основни типове български народни носии продължават да се развиват и обогатяват , независимо от превратностите в историческата съдба на българите. Най-древният тип носия е двупрестилчената. До твърде късно по българските земи се носи облекло, със съставни части риза и доста широка престилка (означена като еднопрестилчена носия), което в повечето случаи е работно облекло. Горните дрехи – предна и задна престилка, определят наименованието на този тип носия. Двете напоясни завески са приготвяни от домашна декоративна тъкан: задната е релефно оформена с дипли и набори, а предната е едноплата или двуплата, с хоризонтален или отвесен шев. Задната завеска се среща в многобройни варианти (вълненик, бръчник, тъмненик, пещемал, кърлянка, завешка) и има съответно обособено разпространение. Коланът е дълъг и се завива няколкократно на кръста. Ризата е в два варианта – бърчанка ( с набор около отвора за врата и долния край на ръкавите) и туникообразна. Материалът за изработването им основно е коноп, по-рядко лен. Двупрестилчената носия е характерна за Северна България. Тя обхваща земите от Тимошко – Зайчарско и Княжевецко, цяла Мизия, на изток до Шуменско-Новопазарско, Провадийско, Преславско.

Сукмената женска носия е най-масово разпространена. Предимно в планинските области на централните български земи, както и крайморските райони на Черноморието и Югоизточна Тракия. Най-често сукманът е без ръкави, а по-рядко с къс или дълъг ръкав. Обикновенно към ръкавните отвори са прикачени „опашки” – ивици от тъканта на сукмана. Украсата на тази дреха е съсредоточена по полите, по пазвите и по краищата на ръкавите. Състои се от пъстроцветно везмо, декоративна тъканна апликация и обтоки, които са различни по размер и по орнаментален стил. Кройката на сукмана определя три главни негови разновидности, с географско очертано разпространение. В Западна България сукманът е с веревно разположени клинове, които се спускат от кръста на жената – късоклинест. В Централна България сукманът е т.нар. висококлинест: с трапецовидни или правоъгълни клинове, вмъкнати високо в раменната извивка. В източните райони е разпространен ограничено сукман от две части: безръкавен, къс до подгърдието елек (чапак), с прикачена към него ситно набрана в кръста пола. Поясът обикновено е широк и дълъг колкото да се завие неколкократно около кръста. Оцветен е в черно, а най-често в различни нюанси на червения цвят. Сукмената носия се носи с къс колан, тъкан на кори, чийто краища се закопчават с пафти – типичен металически накит, лят или кован, с преобладаващо растителна орнаментика. Цялостният облик на сукманената носия е немислим без престилката. Орнаментиката й е богата, яркоцветна и контрастна на голямата черна плоскост на сукмана.

Саяната носия има за основна част също туникообразна риза, но обликът й се изгражда от т. нар. сая – постоянна горна дреха, отворена отпред, слабоклината, с различна дължина на полите (до коленете или до глезените) и на ръкавите (къси или дълги). Преобладават саите от едноцветна бяла, черна, синя или тъмнозелена (памучна или вълнена) тъкан. Някои от широко разпространените ѝ разновидности (по средното течение на р. Марица) са от пъстроцветна тъкан на ивици с преобладаващ черен цвят. Украсата на саята е съсредоточена по пазвата и покрая на ръкавите. В основния състав на този вид българска носия влиза пояс от едноцветна черна или червена вълнена тъкан. Най-често вълнена е и престилката, червена, на ивици, а в някои югозападни райони с многообразна тъканна орнаментика. Цървулите се носят само като част от работния костюм. Жените обуват чехли, кожени кондури, калеври и ементи.

Мъжкото облекло у българите се определя по цвета на горните дрехи – белодрешно и чернодрешно. Всъщност това не са разновидности, а два последователни етапа в развитието на традиционното мъжко облекло. За най-старинен се приема костюмът оформен от цяла риза, със свободно пуснати поли над белите вълнени или памучни гащи, препасани с пояс или колан. Мъжка белодрешна носия включва в състава си туникообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла, тепана тъкан. Гащите са в две разновидности: беневреци – с тесни и дълги, плътно пристегнати към тялото ногавици (в долната част) и димии – с широки и къси крачоли. Силуетът на белодрешния костюм се определя от горната дреха (късак, клашник, доклактеник, голяма дреха). Тя е с клината кройка и значителна дължина. Специфичен стилов белег на украсата са линеарните везбени мотиви и обтоки от цветен гайтан крой ръбовете на пазвиата, по крайщата на ръкавите и по върховете на клиновете. Пояст е неизменна принадлежност: декоративна, предимно червена тъкан. Завива се стегнато около кръста на мъжа.

Обособяването на втория вид носия – чернодрешната – е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло през епохата на Възраждането. Шие се от черен шаяк (вълнен) с променена кройка на гащите и на горните дрехи. Гащите (потури) са широки, с обилна украса от черен гайтан. Любопитна е широко разпространената представа за тях: колкото са по-набрани и колкото по-ниско и надиплено е дъното им – толкова е по заможен притежателят им. Горните дрехи (елек, аба, антерия) са с прави очертания и къси до кръста. Поясът е плътно завит около кръста: вълнен, червен, забележителен с широчината си. Останалите облеклови части – колан, типичен кожен калпак, цървули – са принадлежности и на белодрешния костюм.

Всеки от основните типове носии има множество варианти и инварианти. Формират се в резултат на културно взаимодействие – между носиите на отделни области и райони или между носиите на отделни етнографски групи.

Празници
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности  ...
Обичаи и традиции
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света ...
Занаяти
Художествено плетиво етрадиционен български занаят, включващ плетиво на една и пет куки, дантела поанлас и брюкселска дантела. В тесен смисъл „плетен ...