Съществена част от българския бит и култура е народния фолклор. България е популярна по света и със своята богата палитра от музикални фолклорни стилове, запазили своята самобитност през годините. Именно това разнообразие е основната причина за наличие на известно „райониране” при музикалните инструменти. Например тарамбуката и зурната са характерни само за пиринската фолклорна област, чановете и гайдата за Родопите, цафарата за северозапада . В Тракийската низина най-популярни инструменти са кавал, гъдулка и тъпан. Материалите, от които са произвеждани инструментите са естествени – най-често това са дърво, кожа, в отделни случаи при струнните волски или конски косъм, метал при чановете, глина при окарината.
Музикалните инструменти се делят на струнни, духови и ударни.
Един от най популярните струнни инструменти егъдулката. Тя е използвана като солов и като съпровождащ инструмент при сватби, селски веселия и войнишки изпращания. Обикновената гъдулка има три, а понякога и четири основни струни, на които се свири. Изработва се от цяло парче дърво и има крушовидна форма. Всичките й части се издялкват, след което се издълбава корпусът. Друг струнен музикален инструмент е тамбурата. Той се изработва от явор или круша и има две разновидности с осем или шест струни. Звукът се получава чрез дърпане на струните със специфична пластинка, наречена „перце”. Характерен е за югоизточните части на България и Пиринско.
Гуслата също е от групата на струнните инструменти. Тя е с една струна, на която се свири с лък. Изработва се изцяло от дърво, а формата ѝ е крушовидна, но с дълъг и тънък гриф. Опъната животинска кожа служи вместо резонаторна дъска. Струната представлява сноп от здраво усукани косми от конска опашка.
По произход тъпанът е арабски инструмент. В България е пренесен от турците по време на турското робство. Присъства в музиката на почти всички фолклорни области, изключение прави само Родопската фолклорна област, където е слабо застъпен.
Представлява дървен цилиндричен корпус с опъната от двете страни на него кожа, върху която има дървен обръч, притискащ и отпускащ кожата посредством корди. Звукът се произвежда с удари по кожата посредством палки.
Тарамбуката, подобно на тъпана също е ударен инструмент. В миналото тялото на тарамбуката е било глинено, с формата на ваза без дъно. На едната страна се е опъвала кожа (най-често агнешка), сега тарамбуката има метален корпус под формата на чаша и два отвора, като на по-широкия е опъната мембрана (кожа) посредством механизъм от обръч и винтове.
Дайрето е музикален перкусионен инструмент. Състои се от обръч, кожа и зилове. На този инструмент се свири по различни начини: чрез удари с пръсти върху кожата, разклащане, редуване на пръсти и др.
Друг ударен музикален инструмент е клепалото. То представлява дълга летва с широчина 10-15 см, която е стеснена в средата, за да може да се държи така, че двата й края да вибрират свободно, когато бъдат ударени. Делят се на две основни групи — метални и дървени. Разпространени са в редица държави, в България основно се използват в църковната музика. Клепала могат да се видят предимно из българските манастири и в някои църкви.
Подобно на дайрето,чанът, също е музикален перкусионен инструмент. Има конусовидна форма и специфично плътно звучене. Използва се в българския фолклор, при танците на кукерите и като сигнален инструмент при домашните животни.
Най- популярният български духов инструмент е кавалът. Той е емблематичен за българската фолклорна музика. Изработва се от бадемово, сливово, дряново дърво, чемшир и представлява три вмъкнати една в друга тръби, а в краищата завършва с кокалени пръстове, инкрустирани с метал. В народното творчество се характеризира с епитетите „меден”, „златен”.
Зурната е дървен духов музикален инструмент с двойна тръстикова пластинка. Разпространен е основно в Близкия Изток, Индия, Балканите, както и при някои кавказки народи (Азербайджан, Армения и други). В България зурната се използва предимно в югозападните гранични области и региона на Родопите. Село Кавракирово, Петричко е един от основните центрове на зурнаджийската традиция в България.
Най – известният глинен духов инструмент е Окарината. Тя е с овална форма. Стандартната ѝ дължина е 12-15см. Окарината е разпространена из цял свят, а у нас предимно в Северозападна България.